Нов поглед към ползите от ходенето назад.
Ходенето назад добавя разнообразие към тренировъчната рутина и може да бъде полезно за тялото и ума, твърдят учени, цитирани от Асошиейтед прес.
Джанет Дюфек, специалист по биомеханика и преподавателка в Университета на Невада в Лас Вегас, е изследвала механиката на ходенето и приземяването при скокове, за да открие начини за предотвратяване на наранявания и подобряване на физическите показатели.
Според нея движението наобратно може да увеличи гъвкавостта на задните бедрени сухожилия, да укрепи недостатъчно използвани мускули и да ангажира ума, тъй като тялото трябва да се адаптира към новото движение и поза.
Ходенето назад като форма на крос-тренинг
Дюфек определя ходенето назад като форма на комбинирана тренировка (крос-тренинг), която действа подобно на смесването на различни упражнения във фитнес програмата.
Разнообразието от движения помага за предотвратяване на наранявания от пренатоварване, които възникват при прекомерното натоварване на едни и същи мускулни групи.
Както при традиционния крос-тренинг, при който човек редува бягане, плуване и силови упражнения, така и ползите от ходенето назад действат на микро ниво, казват учените.
Безопасно и ефективно упражнение
Личният треньор Кевин Патерсън от Нашвил, щата Тенеси, препоръчва бягащата пътека като най-безопасното място за практикуване на това упражнение.
„Бягащата пътека е чудесна за по-възрастни хора, защото има ръкохватки и намалява риска от падане“, обяснява той.
Ползи при рехабилитация и след травми
Физиотерапевтите също използват ходенето назад като част от рехабилитационни програми – особено след травми на коляното или хирургични интервенции.
„Ходенето назад е много различно от ходенето напред – и по отношение на силата, и по отношение на модела на движение“, казва Дюфек. То активира групи мускули в задната част на бедрото, които иначе рядко се използват.
Естествено движение, често срещано в спорта
Изследователката подчертава, че няма нищо неестествено в ходенето назад – напротив, то е естествена част от спортните движения.
„Спортистите, особено баскетболистите, футболистите и играчите на американски футбол, непрекъснато се движат назад“, обяснява Дюфек.
„Играех баскетбол и вероятно прекарвах 40% от времето си в защита и в бягане назад“, добавя тя.
