Често се задава въпросът защо тази традиция няма паралел сред практиките на останалите индиански народи (също толкова богати на злато) в Южна Америка, защо няма нито едно достоверно описано свидетелство на ритуала, защо всичко, което знаем за него, са слухове, които и самите индианци в по-късно време чуват в испанските пристанища, търговски пунктове и крепости по крайбрежията на Венецуела и Колумбия. Изказвани са дори съвсем радикални гледища, според които истерията около Ел Дорадо е преднамерено предизвикана: „Да погледнем нещата още веднъж, този път от чисто историческа гледна точка - предлага проф. Адам Стоуктън от Университета в Шефилд. - На практика културата чибча, както и много други южноамерикански култури, е съвсем млада. Легендата за Ел Дорадо изглежда се заражда не повече от 30-ина до 40 години преди идването на испанците на континента. Според мен практиката на позлатяването не идва от дълбока древност. Много е възможно да си имаме работа с може би първи в историята пример за… туристически франчайзинг”.


Наистина, Ел Дорадо, стои съвсем изолирано като явление

от познатата ни митология и космология на индианците муиска, а също в тази на техните съседи. Ако проследим събитията след завоеванието на страната им от испанците, ще видим, че властващият „Ел Дорадо” Гуаска Тикасоке, поне първоначално, има огромна полза от нахлуването на испанците, защото те се справят с най-могъщия владетел в региона – Тискесусе, спрямо когото самият владетел на муиските е във васална зависимост. Дали испанците не са привлечени нарочно с приказки за злато? Разбира се, както повелява историята на завоеванията във всички епохи и на всички континенти, ползата не е много трайна: в дълга серия от междуособни войни традицията е прекъсната, след като последният „Позлатен” е убит от завоевателя. През 1540 г. над цяла Нова Гранада ляга тишината. Испанците така и не успяват да станат очевидци на ритуала.

Но ако церемонията „Ел Дорадо”, колкото и млада да е тя, загива заедно с последния цар на муиските, а бляскавата им столица бързо губи специфичната си култура с налагането на испанската цивилизация, то други не по-малко интересни обекти биха могли да предлагат отправна точка за проследяването на корените на преданието. Така например един от ентусиастите, покорени от златната треска на испанското завоевание – Франсиско де Ореяна, започва да търси Ел Дорадо малко по на юг, плавайки по един от притоците на Амазонка - Рио Негро. През 1542 г. именно Ореяна описва големи селища в джунглите, с развито земеделие и с внушителни постройки, които след него никой вече не вижда.  

През 2010 г. обаче учените се натъкват на сензация,

която обещава да възроди позабравената легенда за Ел Дорадо. С помощта на сателитни технологии в горната част на басейна на Амазонка са открити повече от 200 големи заградени обекта. Това без съмнение са селища от една епоха, която все още не може да се датира дори с приблизителна точност.

Става въпрос за развитие в период от хиляда години, от около 200 г. до 1283 г. сл.н.е. Според изчисленията на учените така запазените селищни структури, с видимите следи от пътища, които ги свързват, може да загатват за други, повече от 2000 обекта, които са погребани от околната джунгла. Локализирането на цивилизация, способна да култивира по такъв грандиозен начин негостоприемния басейн на Амазонка, говори за огромен цивилизационен потенциал и най-вече богатство. Обектът обещава да е истинско Ел Дорадо - но засега само за археологията. 

Автор: Калин Стоев