В търсене на изчезналия Потоп

02 септември 2019 г., 15:22
1202

Shutterstock

Една легенда от хилядолетия броди из земното кълбо – от Месопотамия до Камчатка и от Исландия до лесовете на Конго хората пазят спомена за огромно наводнение, което без малко не унищожава човешката раса. Наистина, много малко са народите, които в един или друг вариант не предават сходни по съдържание предания за Потопа.

Доскоро това е било възприемано като неопровержимо доказателство за истинността на описаните в Светото писание събития. Но с напредъка на геологическите науки, а също така на сравнителната етнология и културология подобен феномен като че ли намира едно задоволително научно обяснение – а именно, че поредица от колебания в равнището на Световния океан, а също така на други водни басейни са довели до редица „местни” потопи, отразявали се в народното творчество на редица древни раси. Дотук добре.

Но наистина ли? И как? Кога? Къде?

Сега вече смятаме, че с огромния скок на редица науки – археология, хидрология, геология, океанология, човешкото знание вече е в състояние да разчепка и тази легенда. Залогът този път е особено голям, тъй като поставянето на преданието за Потопа в някакви хронологически и фактологически рамки ни приближава една идея по-близо до Началото – не само такова, каквото е запомнено, а такова, каквото е било.

Да, знаем, че на пръв поглед историята за Потопа в най-важната за нас версия – библейската, изглежда като приказна измислица, особено в онази си част, в която Ной, единствен от смъртните получил благоволението на Бог, построява огромен ковчег (сандък), в който да прислони себе си, своето семейство, както и почти всички животински видове. Тогава Бог изпраща дъжд, който вали 40 дни и 40 нощи, вследствие на който водата покрива всичко на земята, до самите върхове на високите планини. „Всичко биде изтребено на Земята” (Битие.7.23.).

Тук обаче Библията ни подава и едно географско сведение –

на седемнадесетия ден от седмия месец след началото на Потопа

 ковчегът на Ной спира на върха на Араратските планини. Това вече е някакво начало и издирванията на бедствието и останалите от него следи може да започнат.

С понятието Араратски планини в древни времена обаче вероятно се е означавал целият планински масив, който сега се намира южно от Кавказ, в най-източната част на съвременна Турция. Още ранните християни асоциирали името на планината с последната спирка на Ноевия ковчег, означавайки я в латинския превод на Библията като „Арменската планина”.

Нещата започват да си идват на мястото. Ако наистина, както се предполага, библейската версия за Потопа се базира на много по-древната месопотамска такава (най-ранният й вариант е засвидетелстван около 3000 г. пр.Хр.), то е напълно логично извисяващият се на 5137 метра връх на планинския масив, недалече от изворите на великата река Тигър, да бъде натоварен с такава легендарна значимост.

Но наистина ли легендата трябва да се тълкува буквално? На такова мнение са редица неправителствени или библейски организации, които упорито се опитват да намерят дървени останки от ковчега. През октомври 2009 г. твърде любопитни кадри приковават интереса на учената част от човечеството, особено на библейските историци и археолози – от експедиция на базирана в Хонконг организация, създадена специално с цел откриването на следи от легендарния ковчег. Става въпрос за

големи дървени фрагменти с височина повече от 20 метра,

открити на около 4000 метра над морското равнище в планината Арарат. Изследователите са 99% убедени, че това са именно останки от Ноевия съд. В тяхна полза говори предположението, че е много трудно - в древността и дори в наши дни, такива големи парчета дърво да се изнесат на такава огромна височина, което трябва да значи, че те са пристигнали там… заедно с Ной?

Разбира се, хипотезата се натъква на сериозна критика от страна на библейски археолози и историци извън Турция и Китай. Някои смятат, че дадената от експедицията радиовъглеродна датировка на дървото (показваща, че то е на приблизително 4800 години, следователно от 3. хилядолетие пр.Хр.) противоречи в твърде голяма степен на традиционното възприятие на библейските събития, според което Потопът се е случил най-късно към 6000 г. пр.Хр.

Има и други варианти – Робърт Корнуке, водачът на една друга експедиция, проучваща планинските области в иранската планинска верига Елбрус (планината Сюлейман, близо до столицата Техеран), излиза с

почти фантастично твърдение – Ноевият ковчег вероятно се е… вкаменил.

Става въпрос за открити от Корнуке образувания от тъмен камък, открити на плато в споменатата планина, които в течение на хиляди години са били подложени на т.нар. процес на петрификация - при който под въздействието на определени фактори органичен материал (например дърво) може да се превърне в скала.

Твърдението е много остро критикувано, било то от исторически (невъзможността за асоцииране на планината Арарат с планинска верига толкова на юг), било от археологически или геологически причини. Всъщност по мнението на повечето специалисти скалите на „Ноевия ковчег” са просто вулканични образувания и толкова. „Едва ли има търсач на Ноевия ковчег по света - обобщава Пол Зимански, известен археолог, специалист по Древния Изток, - който да не е обявил, че го е открил.”

Наистина, прокламираното откриване на Ноевия ковчег е много проблематично преди всичко заради почти нулевата вероятност дървеният материал да се е съхранил в продължение на толкова хилядолетия. Напълно възможно обаче, дори в голяма степен желателно е откриването на самия Потоп.

Откритията, които ни предлагат сериозни и утвърдени учени в областта на хидрологията и океанологията, стават все повече и са обект на анализи в утвърдени центрове. А най-хубавото е, че този път, изглежда, има и сериозна българска връзка.

Потоп без ковчег?

Както споменахме, легендите за Потопа вероятно са една митологизирана действителност, родила се от периодичните бедствия, достигали райони в близост до големи водни басейни. Логични са и опитите за локализация на бедствието в някакъв единен воден басейн, от който е зависело развитието на няколко народа или култури. Досегашните локализации, отговарящи на месопотамската легенда, между теченията на реките Тигър и Ефрат, които без съмнение периодично са се разливали, не предлагат „катаклизъм” от такъв калибър и с такава давност, който да може да се асоциира с Потопа.
През 90-те години на миналия век двама американски учени – Бил Райън и Уолтър Питман, са заинтригувани от вероятността в древността Черно море да е било затворено езеро, което вследствие на огромен катаклизъм да е завоювало области на околната суша, докато изпълни сегашния си воден басейн. Щастливото им хрумване се ражда във времето на наблюденията върху геоморфологията на Средиземно море и образуването на Гибралтарския проток. А интересът им към историята на Черно море е засилен, след като се запознават с проучванията на българския океанолог проф. Петко Димитров, който твърди, че преди 9750 години нивото на морето е било с около 100 метра по-ниско от сегашното.

Резултатът от проучванията на Райън и Питман се появява под формата на изследване през 1997 г. Базирайки се на откритите явни форми на геофизически хоризонт със сухоземен произход (еолови отложения на дълбочина от 140 метра; добре ерозирал слой с явни форми на въздействие от фактори като вятър, дъжд, реки), също така органични артефакти като дърво и трева, явно развивали се извън морската среда, двамата учени предлагат следния извод:

през 5500 г. пр.Хр. гигантско наводнение е превърнало сладководното езеро Черно море в морски басейн.

Случило се е приблизително следното: след края на последната ледникова епоха затоплянето на температурите и топенето на ледниците от околните планински масиви предизвикват рязко покачване на нивото на Средиземно море. Съответно то започва да упражнява силен натиск върху естествената земна преграда между него и сладководното Черно море. Тази преграда сега е известна под името Босфор. Та преди около 7600 години тя се пропуква и водите на Средиземно море заливат бъдещия Черноморски регион. Силата на вливащите се води е приблизително равна на 200 ниагарски водопада, а водата започва да се покачва с около 15 сантиметра дневно.

Това означава и заливането на почти 100 хил. кв.км земя – катаклизъм, който трябва да е унищожил многобройни селища и – евентуално – да е предизвикал края на една цивилизация. Всъщност никога досега Великият потоп не е бил толкова близко до действителността.

Големият потоп, Малкият потоп и началото на цивилизацията.

И ако характерът на събитието, което е залегнало в основата на легендата, е по такъв начин сравнително изяснен, то конкретните как, защо и кога все още са обект на спорове.

Тезата на Райън и Питман е критикувана от гледна точка на повторяемостта на събитието - според по-нови изследвания Средиземно море периодично е „прескачало” Босфора и се е оттегляло, създавайки условията за няколко по-малки потопа. Друга тежка критика идва от страна на екип учени под ръководството на Ливиу Джиосан, който, базирайки се на изследвания в района на вливането на Дунава в Черно море, значително „смалява” размерите на бедствието. Според него преди около 9400 години са се случили процеси, сходни с описваните от Райън и Питман, които обаче са довели до много по-скромни резултати – покачване на морското равнище с 5-10 метра вместо постулираните дотогава 50 или 60 и заливане на площ с размери около 2000 кв.км вместо впечатляващите 100 хиляди.

Това е значително по-бледа представа за едно епохално събитие като Потопа, но дори такъв, той може да е дал решителния начален тласък за създаването на първите достоверно документирани велики цивилизации – Шумер и Акад. Решително тук е откритото през 1972 г. край Варна погребение, съдържащо най-обилното златно съкровище на древна Европа. Петко Димитров, професор от Института по океанология във Варна,  набляга на факта, че там е открит само некропол (гробище), но не и селище. Дали то не е било залято от Потопа? Ученият с четвъртвековен стаж в изследванията на черноморското дъно е убеден, че водите са залели бляскава цивилизация, чиито представители са се спасили от Потопа именно в Месопотамия. Така започнали и легендите.

Сега въпросът е да се намерят следи и от селищна система в дълбините на Черно море. Следи от такива са откривани вече във Варненските езера, които от своя страна са образувани именно вследствие на някакъв минипотоп. Известният изследовател на морето Робърт Балард пък открива през 1999 г. следи от поселищен живот до морския бряг на Турция. Дали Черно море ще издаде всички свои тайни, ще се разбере скоро.   

Автор: Калин Стоев

Ключови думи:
Коментари