Живата глава

Още от времето на Френската революция, когато стотици хора загубили главите си под гилотината, учените са се чудили възможно ли е да се запази главата жива извън тялото.

Едва през 20-те години на миналия век обаче се намира човек, който успява да провери това нещо на практика.

Съветският медик Сергей Брухоненко разработил примитивна машина, имитираща дейността на сърце и бели дробове, която той наричал "автожектор". Именно това устройство, възпроизвеждащо основните функции на живия организъм - биенето на сърцето и дишането - успяло да поддържа жива отрязана кучешка глава. Брухоненко дори демонстрирал една от живите си кучешки глави по време на Третия конгрес на физиолозите през 1928 г. За да докаже, че лежащата на масата глава наистина е жива, докторът прибегнал до различни дразнения - ударил с чук по масата и главата плахо се поклатила, светнал лъч от фенер в очите и те примигали. Той дори дал на глава парче сирене, което закономерно изпадало от отвора под гърлото й.

Демонстрацията на Брухоненко се превърнала в сензация из цяла Европа. Дори известният писател Джордж Бърнард Шоу заявил:

"Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, за да мога да продължа да диктувам пиеси и книги без да страдам от никакви болести, да се налага да се обличам и събличам, да ям и изобщо без да правя нищо друго освен да създавам шедьоври на драматичното изкуство и литературата".