Изследователи от университета в Синсинати в САЩ откриха, че резервоарите на древния град Тикал най-вероятно са били замърсени с високи нива на различни токсични вещества. Това от своя страна е повлияло отрицателно на населението на маите и в период на суша е принудило хората да го напуснат.

За да достигнат до това заключение, учените са проучили проби от утайки в четирите основни резервоара на Тикал. В два резервоара са били установени високи концентрации на живак, свързани с периода от 600 до 900 година от нашата ера, като в някои проби съдържанието на токсични метали било няколко пъти по-високо от безопасното ниво за прясна вода. Източникът на живак може да бъдат бои, които маите широко са използвали за декорация, архитектурни орнаменти, както и за ритуални цели.

Маите са пили вода, която съдържа не само живак, но и високи концентрации на фосфати, които попадали в резервоарите заедно с хранителните отпадъци и фекалиите, допълва БГНЕС. Органичното замърсяване е довело до растеж на цианобактерии (синьо-зелени водорасли), които отделят потенциално смъртоносни токсини. Тези токсини имат пагубно действие върху човешкото тяло дори при ниски концентрации и са устойчиви на кипене.

Представителите на управляващия елит на Тикал са имали достъп до замърсените резервоари. Това може би се е отразило неблагоприятно върху способността им да контролират града. Известно е, че хроничното живачно отравяне е свързано с метаболитен синдром, а Тъмното слънце - един от владетелите на града, страдал от тежко затлъстяване.

Тъй като силата на маите зависи от способността да се осигури достъп до чиста вода, авторитетът на лидерите на Тикал може би е пострадал сериозно, пишат авторите на проучването. Същият сценарий най-вероятно се е разиграл и в други центрове на цивилизацията на маите.

Изследването е публикувано в Scientific Reports