Проучват най-загадъчната крепост в България

Понякога има полза и от пожарите – ако миналата година не бяха пламнали околностите на 14-метровата кула Букелон край с. Маточина, Свиленградско, нямаше да има и спасителни разкопки. И най-загадъчната крепост у нас все още щеше да е неизследвана от археолози.

„Има много сведения и легенди за Букелон, но те чакат потвърждение. Днес кулата стърчи самотна, няма видимо запазени крепостни стени, затова пък камъните, взети от тях, са ясно различими в градежа на селските къщи наоколо – разказва  гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей, ръководител на обекта. – Късмет е, че не са нанесени щети и от иманярски набези: Букелон е близо до границата, има наблюдателница и всичко се заснема. Нашият екип направи три сондажа, открихме участъци от късноантичната крепост, достроявана през Средновековието. Сред най-интересните ни находки са златна апликация от XI-XIII в., скулптирана дръжка на нож или на огледало от  IV в., бойна топка за прашка,  доста монети от II век пр. Хр. докъм  XVI век и накити. Специално внимание заслужава един печат от края на XIII столетие, с изображение на Богородица Оранта от едната страна и надпис от другата.“

Взантинистът проф. Иван Йорданов вече е разчел надписа: „Пречиста, потвърждавай писмата на протогеракария, украсявай и актовете“.  А протогеракарият е първият соколар в двора на императора, много влиятелна личност в онези времена.

Кой ли е императорът? Може би става дума за Андроник  II /1282-1328/ или за Михаил VIII Палеолог /1259-1282/ – по негово време е написано съчинение за лова със соколи, любимо занимание на короновани глави и завоеватели още преди новата ера.

„Разшифроване“ чака и един кръстовиден монограм при входа на Букелон: буквите „М, N, Λ, Κ“ може да се свързани с името на  българския цар Михаил III Шишман, но това още не е доказано. А дали цар Калоян наистина е държал в крепостта пленения през 1205 г. Балдуин Фландърски, както предполагат някои историци? Може би близо до кулата е било лобното място на император Валент /364-378/, загинал в битка с готите, но и за тази теза предстои да се търсят веществени доказателства. Началото на проучванията е сложено, остава да се осигури финансиране за разкопки и тази година. Този път не „на пожар“, а планирани.

Ирина Вагалинска