Ученият смята, че това полово разнообразие съществува в природата от най-дълбока древност – защото без разнообразие няма основа за подбор. А без подбор няма еволюция.

Първите организми на Земята са били безполови

всяка клетка се е деляла на две съвсем еднакви нови клетки. “Не е имало нужда да се женят помежду си”, шегува се Геодакян в интервю за в. “Известия”. По-късно се появява половият процес – кръстосването между двама самци, но тези организми също са били еднакви – хермафродити. Този метод е запазен при дъждовните червеи и охлювите. Още по-късно се случва наистина епохалното разделение на половете, появяват се мъжки и женски същества.

Половият живот започва не толкова заради свързаните с него удоволствия - те всъщност са за примамка. При половото размножаване има много по-големи възможности за разнообразяване на популацията, отколкото при безполовото. Безполовите организми трябва да чакат, докато мутират. А при половото възпроизводство става рекомбинация на гени, което бързо и лесно осигурява голямо разнообразие.

Защо обаче природата е направила следващата стъпка, след създаването на хермафродитите, които успешно решават тази задача? Московският учен предлага своя отговор: “Всъщност при преминаването от хермафродитно към разделнополово размножаване природата губи половината си разнообразие: от 10 дъждовни червея могат да се получат 45 генетично различни наследника (всеки се кръстосва с другите девет и се получават 90 комбинации, но половината от тях се повтарят). А от 5 мъже и 5 жени, при най-необуздания вариант всеки срещу всеки, се получават всичко на всичко 25 различни генетични варианта”. Смисълът на това ограничаване на разнообразието Геодакян вижда в специализирането на организмите по посока на двете задължителни условия за еволюцията: запазване и промяна. Женският пол е натоварен със съхраняването на популацията “такава, каквато е”, докато мъжкият – с измененията и модернизацията.

Уникалността на мъжкия пол е в разнообразието и способността му да има почти неограничено количество наследници,

смята ученият. Докато жените са сравнително еднородни по изявите си, мъжете демонстрират голям спектър от признаци. Сред тях са най-добрите и най-злите хора, най-умните и най-неразвитите, мъжете могат да имат теоретично неограничен брой деца и най-често бездетните са мъже. Статистиката, цитирана от учения, показва, че в тежки времена умират повече мъже и се раждат повече момченца – повишава се оборотът, „текучеството” на мъжете. Природата сякаш има нужда от много разнообразни мъже, за да създаде човек, идеално приспособен към съответната среда.