През 2005 г. германският град Хамбург e поразен от явление, което звучи по-скоро като библейско проклятие, отколкото като феномен от сферата на биологията: експлодиращи жаби.

Всичко започва през април, когато поредица от публикации в медиите твърдят, че само за няколко дни хиляди земноводни са загинали в квартал Алтона. Както съобщава BBC News през 2005 г., жабите се издували като плажни топки — до три–три и половина пъти над нормалния си размер — преди да се пръснат и да изхвърлят вътрешностите си на разстояние до един метър във въздуха.

„Виждате животните как пълзят по земята, подуват се и след това експлодират“, разказва по онова време пред AFP местният ветеринар Ото Хорст. „Никога не съм виждал нещо подобно“, добавя той.

Много от нещастните земноводни са открити около едно-единствено градско езерце, което таблоидите, разбира се, бързо кръщават „ЕЗЕРОТО НА СМЪРТТА“. На децата е е забранено да се приближават до него, а всевъзможни странни слухове започват да се разпространяват като горски пожар — включително, че основният виновник може да е вирус, донесен от южноамерикански състезателни коне.

Това обаче не е изолиран случай. Съобщения за експлодиращи жаби идват и от Дания — от езерце край Лосби в централната част на полуостров Ютланд.

Учените са озадачени, но с нарастването на обществения интерес към странния случай започват да се появяват и различни теории. Мнозина предполагат, че жабите страдат от непознат вирус или гъбична инфекция, поразила местните водоеми. Хамбургският институт по хигиена обаче изследва водата и не открива нищо необичайно.

Някои учени дори започват да се съмняват дали разказите въобще са верни, както и дали медиите не са преувеличили случилото се, за да привлекат читатели (в зората преди кликбейта). В крайна сметка историята напомня подозрително на една от басните на Езоп, в която самонадеяна жаба се надува, за да се изравни по размер с вол, докато накрая не се пръска като балон.

„Наистина мисля, че някой трябва да се върне и да провери първоначалния източник“, казва по онова време Бари Кларк, херпетолог от Природонаучния музей в Лондон, цитиран от Nature. „Научил съм се никога да не твърдя, че нещо е невъзможно при животните. Но идеята за експлодиращи жаби — нека бъдем честни — звучи като нещо от [Монти] Пайтън.“

Разплетена ли е загадката?

Въпреки объркването и скептицизма, една теория постепенно започва да набира популярност. Франк Мутшман, водещ херпетолог в Германия, събира както мъртви, така и живи жаби от Хамбург и ги отнася в лабораторията си в Берлин. След като извършва няколко аутопсии, става ясно, че всички имат еднакъв кръгъл разрез на гърба си.

Мутшман осъзнава, че този „хирургически“ удар е дело на птица — и само една отговаря на профила: изключително интелигентната и понякога зловеща врана.

„Нямаше следи от ухапвания или драскотини, така че знаехме, че жабите не са били нападнати от миеща мечка или плъх, които биха изяли цялото животно. Ясно беше, че става дума за врани, които са достатъчно умни да знаят, че кожата на жабата е токсична, и осъзнават, че черният дроб е единствената част, която си струва да бъде изядена“, казва Мутшман, цитиран от The Independent.

„Едва след като черният дроб е изваден, жабата осъзнава, че е нападната. Тя се надува като естествен защитен механизъм. Но тъй като няма диафрагма или ребра, след отстраняването на черния дроб няма нищо, което да задържи останалите органи на мястото им. Белите дробове се разтягат прекомерно и се разкъсват, а останалите органи просто се изхвърлят навън.“

За съжаление, в научната литература почти няма сериозни публикации за тази странна „епидемия“, с изключение на обзор в Annals of Improbable Research. Днес, повече от 20 години по-късно, прозорецът за детайлно изследване на събитието вероятно е окончателно затворен. Ако не се случи нещо подобно отново — което изглежда малко вероятно — това събитие ще остане странна бележка под линия в историята на херпетологията.

Но никога не казвай никога. Ако някога се разхождате край някое езерце и чуете странно „пук“, внимавайте — може би сте в обсега на някоя експлодираща жаба.

Източник: IFLScience