Психеделично вещество, което се среща в отровния секрет на пустинна крастава жаба, показва обещаващи резултати при хора с депресия, която трудно се повлиява от терапиите като цяло. В клинично изпитване еднократното му приложение като спрей за нос намалява симптомите още в първите дни, а подобрението се запазва поне осем седмици. Използваният препарат съдържа синтетично произведено съединение, а не самата жабешка отрова, и засега остава експериментално лечение.

През последните десетилетия редица вещества, познати най-вече с употребата си извън медицината, привличат вниманието на учените заради възможните си терапевтични ефекти. Сред тях са кетаминът, псилоцибинът, MDMA, LSD и DMT. В някои държави част от тях вече се прилагат по лекарско предписание при депресия и други психични разстройства, които не се повлияват от обичайното лечение.

Сега към тези изследвания се добавят резултатите от рандомизирано клинично изпитване във фаза 2b на по-слабо известно психеделично съединение — мебуфотенин. Проучването е публикувано в Journal of the American Medical Association (JAMA).

Изпитването е финансирано от биотехнологичната компания AtaiBeckley, дъщерно дружество на фармацевтичния гигант Eli Lilly and Company. Данните подсказват, че спреят може да се превърне в бързодействаща възможност за лечение на трудно повлияваща се депресия, като в рамките на изпитването нежеланите реакции са предимно леки или умерени.

Какво всъщност съдържа спреят?

Активното вещество, известно като мебуфотенин, или 5-MeO-DMT, се среща естествено в отровния секрет на сонорската пустинна крастава жаба (Incilius alvarius).

То е и една от съставките на известния, макар и рядко разпространен уличен наркотик „буфо“. Обикновено той се продава като изсушен секрет от самата жаба и съдържа както мебуфотенин, така и друго съединение — буфотенин (5-HO-DMT).

В клиничното изпитване обаче учените използват синтетично произведен чист 5-MeO-DMT. Веществото е изследвано при хора и преди, но това е най-мащабното и методологично най-строго изпитване досега на приложението му под формата на спрей за нос.

„Прилагането на мебуфотенин в рамките на един ден изглежда ефективно при следродилна депресия, а сега и при трудно повлияваща се депресия. В различните проучвания подобрението се задържа за периоди от осем дни до шест месеца, със или без повторно приложение“, обяснява Читаранджан Андраде, изследовател по психофармакология от Националния институт по психично здраве и невронауки в Индия.

Андраде не участва в новото изпитване. Той е автор на коментар за резултатите, публикуван също в JAMA.

Кратко психеделично преживяване

Психеделичните ефекти на мебуфотенина настъпват бързо и отшумяват в рамките на около час, като продължителността им зависи от начина на прием. Характерни за веществото са преживявания, които хората често описват като мистични. В това отношение то наподобява DMT, но зрителните ефекти обикновено са значително по-слаби.

Изследователят по невропсихиатрия Дейвид Файфел и колегите му смятат, че краткото действие може да даде на мебуфотенина предимство пред възможности като ескетамина и псилоцибина. Засега обаче това предположение се нуждае от допълнителни доказателства.

В изпитването във фаза 2b екипът оценява безопасността и ефикасността на препарата, както и времето, след което пациентите са готови да напуснат лечебния център. Въпреки че резултатите са обещаващи, до евентуалното му навлизане в медицинската практика извън научни изпитвания все още има дълъг път. Веществото подлежи на строг законов контрол — в САЩ е включено в Списък I, а във Великобритания е класифицирано като наркотик от клас А.

Как протича изпитването?

В проучването участват 193 души с умерено до тежко голямо депресивно разстройство, които се лекуват в медицински центрове в Австралия, Европа и САЩ. По време на настоящия си депресивен епизод те са опитали между два и пет различни антидепресанта, без да постигнат подобрение.

Участниците са разпределени в три групи на случаен принцип. Всеки получава еднократно спрей за нос с мебуфотенин бензоат в доза от 0,3, 8 или 12 милиграма. За да се ограничи влиянието на очакванията върху резултатите, хората не знаят коя доза им се прилага.

Преди, по време на и след психеделичното преживяване получават психологическа подкрепа. Спазени са и обичайните за психеделичните терапии изисквания към нагласата на пациента и обстановката, в която се прилага веществото - подход, известен като set and setting.

Повечето пациенти са готови да напуснат лечебния център около два часа след приема, след като е потвърдено, че острите психеделични ефекти са отминали.

„Участниците бързо се връщат към обичайното си състояние, а продължителният антидепресивен ефект след една доза подсказва, че може да не се налага често повторно приложение. Това съчетание би могло да предложи важни предимства за пациентите и лекарите спрямо леченията, които вече са достъпни или са в напреднал етап на разработване“, пишат Файфел и колегите му.

„Ескетаминът и транскраниалната магнитна стимулация изискват чести повторни процедури, а при псилоцибина и LSD са необходими между четири и дванадесет часа наблюдение заради по-продължителното им въздействие върху възприятията и съзнанието.“

Какво подобрение е отчетено?

Обикновено симптомите започват да отслабват около два дни след процедурата, а подобрението се задържа поне осем седмици.

Повечето участници съобщават за нежелани реакции, но почти всички са леки или умерени. Сред тях са главоболие, гадене и болка в носа, които преминават бързо и се появяват само в деня на приложението. Един участник обаче преживява две тежки панически атаки по време на процедурата.

И двете по-високи дози дават по-добри резултати от дозата от 0,3 милиграма. При 12 милиграма намалението на резултата по скалата за оценка на депресията е с 5,3 точки по-голямо, отколкото при най-ниската доза. При 8 милиграма разликата е 6,2 точки.

По-конкретна представа дават резултатите на 29-ия ден след приложението. В групата с 8 милиграма 35% от пациентите постигат подобрение, което отговаря на критерия на изследователите за отговор на лечението. При 12 милиграма този дял е 34%, а при най-ниската доза — 12%. С други думи, двете по-високи дози помагат съществено на около една трета от участниците, но ефектът далеч не е еднакъв при всички.

Ремисия постигат съответно 26%, 18% и 8% от пациентите в трите групи. Това означава, че симптомите им са намалели достатъчно, за да попаднат под определения в проучването праг за ремисия, а не че депресията е окончателно излекувана. Облекчаването на симптомите, постигането на ремисия и предотвратяването на нов депресивен епизод са различни цели, а осемседмичното проследяване не може да покаже дали ефектът ще се запази в дългосрочен план.

За изпитванията във фаза 3 е избрана дозата от 8 милиграма, която изглежда предлага най-доброто съотношение между безопасност и ефикасност. На този етап препаратът ще бъде изследван при много повече хора, за да се оцени по-надеждно потенциалът му като лечение.

Какво показва друго изпитване на същото вещество?

Обещаващи резултати има и от отделно клинично изпитване, публикувано през март 2026 г. в JAMA Psychiatry. В него участват 81 души с резистентна на лечение депресия, а мебуфотенинът се прилага чрез инхалация под формата на експерименталния препарат GH001. Пациентите получават до три последователни дози в рамките на един ден според индивидуалната си реакция. На осмия ден 23 от 40 души, получили активното вещество, са в ремисия — 57,5%, спрямо нито един от 41 участници в плацебо групата. Резултатите обаче не могат да се сравняват пряко с тези при спрея за нос заради различията в начина на приложение, дозирането и срока на оценяване.

Последващото шестмесечно проследяване показва защо въпросът за поддържащото лечение остава толкова важен. От 23-мата пациенти, постигнали ремисия на осмия ден, само трима я запазват през целия период без допълнително приложение на препарата. Останалите 20 покриват критериите за повторно лечение, като медианното време до първата повторна процедура е шест седмици. В края на проследяването 20 от първоначалните 23-ма са в ремисия. Този етап обаче протича без заслепяване и без плацебо контрол — затова данните са насърчителни, но не доказват, че еднократното лечение осигурява траен ефект.

Защо независим експерт остава предпазлив?

Андраде не е убеден, че резултатите са достатъчни, за да определим мебуфотенина като следващия голям пробив в лечението на депресията.

„Антидепресивният ефект е непълен“, посочва той.

„Средното подобрение е само около 30%, а делът на пациентите, които се повлияват от лечението или постигат ремисия, е по-нисък от обичайно наблюдавания например при кетамина и електроконвулсивната терапия.“

Според него критериите, по които депресията на участниците е определена като „резистентна на лечение“, са сравнително широки. Никой от пациентите например не е преминал през лечение с кетамин или електроконвулсивна терапия. Затова Андраде смята, че „трудно повлияваща се депресия“ е по-точно описание на състоянието им.

От проучването са изключени и хора, съобщили за суицидни мисли или поведение. Следователно не е ясно доколко мебуфотенинът би бил безопасен и ефективен при тези пациенти.

Другият голям въпрос е как бързото облекчение може да се превърне в трайно подобрение.

„Хората с трудно повлияваща се депресия се нуждаят от дългосрочно поддържащо лечение. Но тъй като мебуфотенинът е изследван като самостоятелна терапия, изпитването не показва кога и как трябва да се премине към стандартен антидепресант или дали самият мебуфотенин би могъл да се използва за поддържащо лечение“, пише Андраде.

Изследването на спрея за нос е публикувано в Journal of the American Medical Association.

Важно: Материалът е с информационна цел и не замества консултацията с лекар. Описаното лечение е експериментално и се прилага под медицинско наблюдение. Не използвайте жабешки секрет или психоактивни вещества за самолечение и не променяйте назначената си терапия без консултация с лекуващия лекар.

По материали от Science Alert; превод, редакция и допълнения: Владимир Тодоров