Тъй като депресията засяга всеки десети от нас в определен момент от живота ни, нуждата от нови и усъвършенствани методи на лечение е основен приоритет за изследователите - и изглежда, че стимулацията на гръбначния мозък може да бъде едно от потенциалните решения.

Екип, ръководен от изследователи от Медицинския колеж към Университета в Синсинати, разработва пилотно клинично изпитване, при което на 20 доброволци с депресия е поставена малка черна кутия върху гръбначния мозък, с един електрод на гърба и един на дясното рамо.

Впоследствие кутийката доставя специално адаптирани нискочестотни електрически импулси на половината от доброволците в продължение на осем седмици, по три сеанса седмично. Оказва се е, че това има по-голям ефект върху симптомите на депресия, отколкото различното "плацебо", прилагано на другата половина от доброволците.

"Смята се, че стимулацията на гръбначния мозък помага на мозъка да се самомодулира, както трябва, като намалява шума или хиперактивните сигнали, които могат да се появят по време на депресивен синдром", казва неврологът Франсиско Ромо-Нава от Медицинския колеж на Университета в Синсинати.

Предишни изследвания установяват, че гръбначният мозък постоянно подава информация към мозъка за това, което се случва в тялото, и че това може да повлияе на емоциите и настроението.

Изследователите предполагат, че този информационен път може да се претовари в някои случаи на депресия. Хроничният стрес например може да претовари системата с постоянното подаване на сигнали, което да доведе до негативни реакции в мозъка.

За целите на това проучване е използвана транскутанна стимулация с постоянен спинален ток (tsDCS), за която по-рано е доказано, че помага за регулиране на електрическата активност на невроните в мозъка, когато се прилага върху скалпа.

В този случай невроните в мозъка не са били пряко повлияни от прилагания сигнал. Вместо това е доказано, че те достигат до сивото вещество на гръбначния стълб, което след това оказва влияние върху активността на мозъка - или поне такава е теорията.

"Не токът достига до мозъка, а промяната в сигнала, която след това оказва влияние", казва Ромо-Нава. "Настоящото изследване не е достатъчно, за да докаже всички тези компоненти на хипотезата, но смятаме, че е чудесно начало."

Това е до голяма степен проучвателно изследване, което поставя основите на бъдещи изследвания: в него са участвали сравнително малък брой участници и учените не са разглеждали задълбочено биологичните механизми, причиняващи промяната в депресивните симптоми.

Въпреки това тези първоначални резултати са достатъчни, за да покажат, че въпросният подход си струва да бъде проучен допълнително. Отбелязани са само незначителни странични ефекти, включително зачервяване на кожата и временни усещания за сърбеж и парене.

"Смятаме, че връзката между мозъка и тялото е от съществено значение за психичните разстройства", казва Ромо-Нава.

"Много от симптомите на разстройствата на настроението, както и на хранителните и тревожните, са свързани с това, което може да се тълкува като дисрегулация в това взаимодействие между мозъка и тялото."

Изследването е публикувано в Molecular Psychiatry.

Източник: Science Alert