Древните гърци, ацтеките и индуистите си представяли богове, които съчетават в себе си съзидание и разрушение, а това често се тълкува като отражение на двойствената природа на човека. Като разгръща тази идея, професор от престижния Институт „Макс Планк“ за биологичен интелект предлага тезата, че нашият несравним интелект, съчетан с удивителната ни липса на мъдрост, може да ни превръща едновременно в най-умния и най-глупавия вид, съществувал някога.
В желанието се да открие онази единствена характеристика, която ни отличава от останалите животни, Волфганг Гойманн отбелязва, че макар умствените ни способности да надхвърлят тези на другите видове, би било грешка да твърдим, че интелигентността е уникално човешка. „Дори безгръбначни като насекомите, които имат относително малки мозъци, показват изненадващи когнитивни способности и подкопава мита за човешката изключителност“, пише той.
Всъщност скорошни изследвания сочат, че скромната земна пчела притежава впечатляващ усет за математиакта и дори може да се научи да използва морзов код. Други животни, като гарваните, също демонстрират изненадващо напреднали когнитивни умения.
Гойманн разглежда и едно предположение на свой колега — че хората може да са единственият вид, който използва контрацепция, за да предотврати размножаването си. И тук обаче не сме уникални: някои женски птици могат да отхвърлят спермата на партньора си, а някои гризачи дори могат да прекъснат бременността си.
„Тогава какво всъщност ни прави специални и ни отличава от другите видове на Земята?“ пита авторът. В по-мрачна нотка той допуска, че „може би сме първият вид, който причинява масово измиране на други видове“.
Но дори това не е уникално човешко „постижение“. Две от петте предишни масови измирания също са били предизвикани от живи организми — и в двата случая виновниците са растения. Първите фотосинтезиращи организми преди 2,7 милиарда години фактически „отровили“ света с кислород, а по-късното им разнообразяване довело до глобално застудяване и масовото измиране в късния девон преди 360 милиона години.
Според Гойманн това, което в крайна сметка ни отличава от тези „смъртоносни зеленчуци“, е фактът, че „със сигурност сме първият организъм с мозък и когнитивни способности, който може да предизвика масово измиране съзнателно, с широко отворени очи“. Освен това, за разлика от тези древни виновници, ние вероятно ще унищожим и самите себе си.
Тези тревоги се припокриват с предупрежденията на други учени, които неведнъж са посочвали, че човешката дейност може вече да е задействала шесто масово измиране, като всяка година изчезват огромен брой видове. „Затова, що се отнася до когнитивните способности, може би сме едновременно най-умното и най-глупавото същество, което Земята е виждала“, пише Гойманн.
Разбира се, други биха възразили, че именно способността ни да създаваме изкуство, да извършваме символични действия или да използваме език е истинската белег на нашия уникален гений. Но ако наистина се „разходим насън“ към глобална катастрофа, тогава нашето наследство ще бъде резултат от това, че сме били твърде умни за собствено добро.
Все пак не всичко е изгубено. Гойманн завършва анализа си с послание на надежда: все още имаме време — и интелект — да се спасим. „Представете си всички милиарди долари, евро, рубли и юани, които в момента отиват за оръжия, да бъдат насочени към решаване на климатичната и биоразнообразната криза“, пише той.
„Всички големи проблеми на човечеството биха се решили за нула време — направо е безспорно!“
Редакционният коментар е публикуван в списание Ethology.
