От кое животно би се получило отличен шпионин? Гълъбите не са лош кандидат – в края на краищата, притежават необходимия опит. А защо не папагал или какаду? Tе веднага ще ви кажат какво са дочули. Кучетата са интелигентни (понякога дори патологично) и предани – все качества, които се търсят в агентите. А плъховете – те умеят да се вписват навсякъде, учат бързо и винаги действат колективно.
С други думи – изборът е голям. Ново изследване обаче представя алтернативен кандидат – добрата стара земна пчела.
„Искахме да разберем дали земните пчели могат да научат разликата между различна продължителност на светлинни сигнали“, обяснява Алекс Дейвидсън, докторант в катедрата по биологични и поведенчески науки на Университета „Куийн Мери“ в Лондон. „И беше изключително вълнуващо да видим, че наистина успяха.“
Да, точно така – оказва се, че пчелите могат да използват морзов код.
Как учените „обучиха“ пчелите на морзовата азбука
Вероятно първият ви въпрос е: как изобщо се учи пчела на морзов код? Отговорът, както се оказва, е прост – чрез захар. Или, както учените наричат този метод в изследването си, „апетитивен хранителен разтвор“.
Пчелите били допуснати в малка камера, в която имало два мигащи кръга – единият премигвал бързо, другият бавно. Под единия кръг имало захарен разтвор, който пчелите харесват, а под другия – разтвор с хинин, който избягват. След няколко опита насекомите започнали да свързват правилния светлинен сигнал с наградата.
Когато изглеждало, че пчелите са „разбрали правилото“, учените преминали към тестовата фаза. Този път под мигащите кръгове имало само обикновена вода, без никакъв подсладител. Целта била да се провери дали пчелите ще следват визуалните сигнали, дори когато липсва награда.
Резултатите били изненадващи: над 80% от пчелите успели да изберат правилния сигнал, дори когато не получавали захар. „Пчелите не срещат мигащи светлини в природната си среда, затова е наистина забележително, че успяха да се справят с тази задача“, казва Дейвидсън.
Малък мозък, големи възможности
Това откритие е още по-впечатляващо, когато се вземе предвид размерът на пчелния мозък. Докато човешкият мозък съдържа около 86 милиарда неврона, мозъкът на една пчела има по-малко от един милион. И въпреки това, тези миниатюрни мозъци са показали способност да различават времеви модели – нещо, което досега не е било наблюдавано при безгръбначни животни.
Според д-р Елизабета Версаче, старши преподавател по психология и съавтор на изследването, резултатите представляват „доказателство за решаването на сложна задача чрез минимални невронни ресурси“. Тя допълва, че това може да вдъхнови нови подходи в създаването на изкуствени невронни мрежи, които да бъдат едновременно по-интелигентни и по-ефективни.
Защо пчелите имат тази способност?
За учените обаче най-интересният въпрос остава „защо?“. Предвид малкия размер на мозъка на пчелата, защо тя изобщо притежава подобна способност? Една възможност е, че това умение е страничен ефект от нещо друго – например от начина, по който пчелите обработват времето при летене или общуване с танц.
„Много сложни поведения при животните, като навигация и комуникация, зависят от начина, по който те възприемат и обработват времето“, обяснява Версаче. „Ще бъде важно да се направят сравнения между различни видове, включително насекоми, за да се разбере еволюцията на тези способности.“
Дейвидсън добавя: „Тази изненадваща способност да кодират и разпознават продължителността на светлинни сигнали може да е основна функция на нервната система, присъща на самите неврони. Само бъдещи изследвания ще могат да потвърдят това.“
Изследването е публикувано в престижното научно списание Biology Letters и отваря нови хоризонти за изследване на когнитивните способности на пчелите и еволюцията на интелекта при насекомите.
Източник: IFLScience
