„Съжденията за характера, базирани върху лицата на хората,
са свръхгенерализация на нашата способност за разпознаване на емоциите по изражението на лицето”, обобщава Тодоров след няколко проведени изследвания. Това не изключва възможността в тези съждения да има зрънце истина, допълва психологът, цитиран от New Scientist.
През 1966 г. в Мичиганския университет се провежда експеримент с участието на студенти, които се срещат за първи път и в продължение на 15 минути се наблюдават мълчаливо един друг.
Бързите им преценки поразително съвпадат с резултатите от психотестовете
по няколко показателя, сред които „екстравертност” и „добросъвестност”. Британските психолози Антъни Литъл и Дейвид Перет обаче твърдят, че има намесени други фактори – стойка, движения, облекло. Но когато самите те провеждат експеримента със снимки, съвпаденията отново са налице. Дейвид Перет е склонен да обясни феномена с
принципа на самопотвърждаващите се прогнози.
Предразсъдъците спрямо външността могат да повлияят на хората да се държат по начин, потвърждаващ очакванията ни. Понякога действа обратният принцип. Етологът нобелист Конрад Лоренц твърди, че бебешките лица предизвикват грижовно и закрилническо отношение.
Погрешно възприемаме мъжете с детински лица като добродушни и наивни, но примерът с Ал Капоне сочи обратното. За да опровергаят погрешното впечатление, което бебешкото им лице създава, носителите му проявяват силна амбиция и развиват състезателни черти на характера, обяснява психологът Лесли Зебровиц.
Така че не трябва да съдим за книгата по корицата, но понякога не е зле да се вслушаме в интуицията си.
