Чезаре Ломброзо
(1835–1909) бил професор по антропология и психиатрия в Университета на Торино. Според него формата и размерите на черепа, разположението на очите и други белези издават престъпните наклонности.
Роденият престъпник има масивна, издадена челюст, ниско чело, високи скули и сплескан нос. Безчувствен е към болка. Ломброзо стига до идеята, когато прави аутопсия на прочутия италиански престъпник Джузепе Вилело, чийто череп му напомнил за ранните видове примати. За да опише физиката на престъпника, Ломброзо използва термина „атавизъм” – проявата на характеристики от по-ранни стадии на еволюционното развитие.
Примерите с прочути серийни убийци обаче опровергават теорията на Ломброзо. Ако Андрей Чикатило наистина изглежда зловещо, макар да не отговаря на описанието на италианеца, то достатъчно е да видим усмихнатото, интелигентно лице на друг сериен убиец, Тед Бънди, за да се разколебаем в ползата от физиогномиката за криминалистиката. Когато изучава черепи на жени престъпнички, Ломброзо не открива търсените атавизми и заключава, че жената е човешко същество, спряло развитието си поради липса на активност.
Физиогномиката е отхвърлена от академичните среди като псевдонаука.
Повечето хора обаче имат интуитивното усещане, че лицето дава информация за своя притежател. Когато видим непознат, за една десета от секундата си създаваме впечатление за характера му, понякога измамно, но често доста трайно.
През 2009 г. сп. New Scientist провежда любопитен експеримент. Предлага на читателите си да изпратят снимка и да попълнят анкета, отнасяща се до ключови черти на характера – чувство за хумор, религиозност и др. След това създава обобщени образи, наслагвайки снимките на хората с най-ярко изразени крайности, и ги качва на сайта на проекта. Учудващият резултат е, че хилядите му посетители проявяват
над 70% точност
в заключенията си за отделни черти на характера при женските лица и под 50% – при мъжките. Авторите стигат до извода, че жените имат по-„издайнически” черти, по-добре подбират снимките си или са по-коректни в попълването на анкетата.
Българският психолог Александър Тодоров от Принстънския университет предупреждава: „Фактът, че различни хора стигат до еднакви заключения относно определено лице, е нещо съвсем различно от твърдението, че има връзка между лицето и някаква действителна черта от характера на човека”.
