тотално беше откачил на тема контрол.
Беше сложил камери навсякъде в дома си, имаше СОТ и между отделните стаи. Жена му живееше в постоянен ужас къде си спира колата, защото gps-ът му даваше информация къде е и той й звънеше да я пита къде е, с кого е и какво прави там, където е спряла.
Един ден се заприказвахме за тези работи и той сподели, че вече ще откачи и не може да се спре да го прави – като наркоман е станал на тема контрол. Показах му някои съвсем прости упражнения за балансиране на полярностите и му казах също така всеки ден един час просто да седи в тишина – без телевизия, без музика, без никаква комуникация с никого. Той е дисциплиниран човек и взел че ме послушал.
Някъде след месец се обади да ми каже, че е
махнал камерите и си живее чудесно.
„Много бързо схвана – разсмях се аз – на мен ми трябваха три години.” А той ми каза: „Ама, мойто момиче, аз съм практик, ти си писателка... повече ги мислиш нещата, аз действам.” Чак малко се засегнах, но от друга страна – аз пък веднага действам като пиша, така че и аз съм си практик, макар и с по-малка възвръщаемост на инвестицията, наречена време и пари. Но това е положението. Практиците не си губят време да осмислят кое как и защо – те действат.
Моят познат наскоро ми каза, че когато сутрин не си е направил медитацията (защото вече медитира по 40 минути и всички трябва да му пазят тишина, но жена му е доволна, защото вече не я следи къде е по gps-а), се чувства сякаш не си е взел душ. Разбира се, не може съвсем без съветник в тази материя, защото моделите на мислене се променят и е за предпочитане да се споделя с някого, минал вече по пътя на духовното осъзнаване, който няма да смята копнежа на сърцето за връзка с душата за някаква лудост. Това вече го правят много хора, включително моят познат. После си действа, както си знае, без обсебването на контрола обаче. И в общи линии доста прилично се справя с кризата. Реорганизира бизнеса си точно по този начин, за който разказах в началото – ентусиазира хората си и те се радват, че се развиват.
Това, което медитацията, дори и съвсем лежерното оставане в тишина и мечтаене с отворени очи постигат, всъщност е
по-добра организация и целенасоченост
във всекидневието. Концепцията е много проста – вкарват те в прословутото състояние „тук и сега”. Затова постепенно свикваш да вършиш всичко, което вършиш, с максимална концентрация в удоволствието от сегашния момент, а не заради напрежението от очакванията какво ще спечелиш, кой и как ще го възприеме. Медитацията е само инструмент за постигане на навик да бъдем в тази концентрация в момента. И после да я прилагаме във всичко, което ни се иска да правим.
Михаела Петрова
