защо чак сега го открива? 

Това не беше ли нещо недостъпно за простосмъртни, не трябва ли да имаш специално обучен гуру, който да те напътства..., ами ако полудееш, ама нали това не е християнско (о, има много такива анатеми), ама това значи, че и престъпникът в затвора, и оня, дето окраде държавата, и онази, дето ме разори и ми съсипа семейството, наред със скромната деловодителка от пощенска служба може да постигне същото състояние на хармония, баланс и концентрация на своите намерения, както аз? Как може да се контролира всичко това? А от друга страна, какво стана с поговорката, че „е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство”?  
Относно тази поговорка, както обичам да казвам, „малко култура не вреди”.

Във времената, в които е била създадена,

тя е отразявала съвсем буквалната структура на храмовете. В камъните на оградата около храмовете е имало отвори „колкото иглени уши”,  за да могат търговците, които влизат в храма, да промушват въжетата, с които са били вързани поводите на камилите, натоварени със стоки. Идеята е била не търговецът, търсещ своята духовна връзка, да не влиза в храма, а само да не вкарва стоката в храма. Тоест, когато отива там, да не го прави, за да търгува, но да има възможност да върже въжето на камилата си, която остава отвън. 
Точно както когато човек отиде на спа и на масаж, не отива там, за да продава онова, с което си изкарва хляба, но винаги предпочита места, където има осигурени паркинг места. И да, всеки има възможност да разшири съзнанието си, за да открие творческия си потенциал и да се освободи от страховете, които са го вкарвали във филма да държи контрола с всякакви гадни номерца. Всеки, който го е правил, много добре знае колко безкрайно уморително е това за самия него. Толкова напрежение и всекидневно усилие

да помпа егото със заместители на щастие,

алкохол, купуване на хора (които после винаги се оказват мега неблагодарни предатели), че в един момент неизбежно стига до желанието да продаде своето ферари и да каже майната му на всичко. Разбира се, ако не е било много късно, защото мъдрото ни тяло разпознава този модел като нездравословен за неговото функиониране и все някоя чивия в него избива далеч преди решението за продажба на ферарито. 

Добрата новина е, че трябва съвсем малко осъзнатост и простички упражнения, които дори не са точно медитации, а състояние на покой и визуализиране на красиви  и стоплящи сърцето неща (точно както релаксираме сред чиста природа, далеч от суетата или в уютните спа центрове), за да включим на друга предавка. Защо това се случва сега и как така изведнъж стана достъпно за всички, е друга дълга тема. Не е съвсем изведнъж, просто от 1987 г. е малко по-интензивно и не, не е свързано с някакво психясване на човечеството. А точно обратно, но няма да се задълбочавам в това.

Забавното е, че практиците,

онези хора, които умеят да си поставят цели и да запретват ръкави да ги постигнат, онези, които по принцип са си добри организатори, много по-бързо яхват вълната на позитивните промени и правят реални подобрения в живота си, без въобще да стигат до продажба на ферарито си. Защото свързването на духа с материята не означава да се откажеш от материализация на идеите  си, а напротив, да станеш съ-творец на реалността, в която искаш да живееш. 
Спомням си колко самата аз бях изумена от един познат, който