Каменоломната за гранодиорит обаче се намира в планинската верига Таламанка, на около 80 километра от мястото, където са открити за първи път повечето топки. Пренасянето на каменните блокове от индианците е било трудна, но не и невъзможна задача, тъй като

те вероятно са оформяли сферите на място, за да се търкалят по-лесно.



Въпреки това според изследователите за преместването на всеки каменен блок са трябвали доста големи групи мъже, а и индианците не са разполагали с кой знае колко съвършени сечива. Интересно е също така, че не е намерена нито една недовършена топка.   

Остават обаче въпросите как точно са били направени топките и с каква цел. Според някои сферите са толкова гладки и съвършено кръгли, че индианците вероятно са използвали някоя тайна за нас технология, взета например от извънземни? Тук обаче има един проблем – много малко от топките са тествани със съвременни измервателни уреди. Когато са открити през миналия век, най-големите, полузарити в земята, са били мерени само с отвес и вземане на обиколка в хоризонтално положение, като диаметърът се е изчислявал по математически път. Други от топките пък са толкова увредени от климатичните промени, че е трудно да се разбере колко гладка първоначално е била повърхността им.  Всички тези уговорки обаче не могат да оборят факта, че някои от тях, запазени от дебели пластове пръст, са учудващо кръгли и гладки.

Каменните сфери са открити за първи път през 30-те години на миналия век, когато фирмата United Fruit Company започва да разчиства джунглата в страната, за да сади бананови плантации. Работниците бутали сферите настрани с булдозери и тежка техника и палели сухите треви, като повредили някои от топките. С това обаче неприятностите за сферите не приключили. Златотърсачи, вярващи в истории за скрити съкровища, започнали да пробиват дупки в сферите и след това

поставяли вътре пръчки с динамит, като ги разполовявали с взрив.



Няколко кълба били повредени, преди властите да се намесят. Някои от тях по-късно били съединени обратно и в момента са изложени в Националния музей на Коста Рика в столицата Сан Хосе. До момента на откриването им повечето от топките били пазени от пластове пръст или гъста растителност в джунглата. След това обаче те били изложени на резки промени в температурата, слънце и дъжд, и гладката им повърхност започнала да се наранява.

Първите научни изследвания на топките са направени малко след откриването им от Дорис Стоун, дъщерята на изпълнителния директор на United Fruit Company. Те са публикувани през 1943 г. в списанието “Америкън антикуити”. Нейните изследвания привличат вниманието на учения Самюел Киркланд Лотроп от Харвардския университет. Заедно със съпругата си и екип той организира експедиция до южната част на Коста Рика и именно той прави едни от най-подробните и задълбочени изследвания на близо 200 каменни топки, които намира. Интересни са разказите на жена му Елеонор  за преживяното там. “Като съпруга на учен, която го придружава навсякъде, аз съм свидетел на много неочаквани открития. Нищо обаче не е гъделичкало повече въображението от невероятните каменни топки в Централна Америка. Загадките, които те поставят,

могат да затруднят дори дидактическите умения на Шерлок Холмс ”,



пише тя в спомените си за експедицията в Коста Рика.  

Gallery

Kseniia Ryzhcova / Shutterstock

Gallery

Marco Diaz Segura / Shutterstock