Какво ще стане, ако хората изчезнат от лицето на Земята?

10 ноември 2018 г., 18:54
4206

Shutterstock

От поставянето на бентове по реките до промяната на химическия състав на атмосферата – хората имат огромно влияние върху нашата планета. Какво обаче ще стане, ако изведнъж изчезнем, пита ASAP Science?

През първите няколко седмици ще настъпи истински хаос. Само след няколко часа горивото на електроцентралите ще се изчерпи. Когато светлините угаснат и електрическите огради престанат да работят, над 1.5 млрд. крави, почти 1 млрд. прасета и над 20 млрд. кокошки ще излязат на свобода в желанието си да намерят храна. При положение обаче че няма хора, които да ги хранят, голяма част от тези животни ще умрат или ще се превърнат в храна за около половин милиард кучета и почти толкова котки, които сега трябва да се грижат за себе си. Разбира се, много от екзотичните породи не са създадени за подобен живот и ще представляват слаба конкуренция за мелезите, да не говорим за вълците, койотите и др. подобни.

Популацията на други животни, които също зависят от хората, като плъхове и хлебарки, също драстично ще намалее. Някои, като въшките, ще изчезнат завинаги.

В градовете много от прословутите булеварди ще се превърнат в реки. Без електрическите помпи, които да ги поддържат сухи, подземните метро тунели ще са се наводнили. Други улици ще бъдат погълнати от бурени и лози, а по-късно – от по-големи растения и дървета.

Преди това да се случи обаче, повечето градове ще бъдат погълнати от пожари. Съвременните къщи, особено в американските предградия, са изградени от дървен материал. Без пожарникарите е достатъчно една-единствена светкавица, която да опожари цели квартали.

По селата много дървени структури ще бъдат унищожени до няколко десетилетия – ако не от пожар, то от термити например. След 100 години повечето дървени структури ще са изчезнали. Всичко, създадено от стомана – от апартаменти до коли и дори мостове – скоро ще последва и тяхната съдба. Стоманата съдържа предимно желязо. Без постоянното нанасяне на бои и различни покрития, то бързо ще предизвика реакция с кислорода в атмосферата и ще се върне в основната си форма на железен диоксид или ръжда.

По това време хората вече ще са изчезнали преди няколкостотин години. Повечето видове животни – поне онези, които не сме докарали до изчезване – ще се върнат до нивата, до които са били, преди нашата еволюция. Разпространението им обаче ще бъде завинаги променено. Камилите вече ще бродят из Австралия, докато в Северна Америка дузина видове песнопойки, внесени от Европа, ще продължат да се развиват успешно. Дори е възможно в някои части на света животните, избягали от зоопарковете, да образуват нови популации на открито. По този начин ще могат да бъдат срещнати лъвове и хипопотами на най-необичайните места.

В Космоса ще се разпространява завинаги електромагнитната радиация, която сме създали от своите радио станции, сателити и телефони. Ако има едно нещо обаче, което ще ни надживее на Земята, то това е нашият боклук. Химичните връзки, които свързват пластмасата или вулканизираната гума, не са податливи на повечето разграждащи ензими, използвани от бактериите при разграждането на естествените полимери. За разлика от металите, пластмасата не ръждясва. Тя ще се промъкне във водоснабдителните канали и ще продължи да се носи по океаните. В края на краищата ще се превърне в утайки. Стотици, дори милиони години по-късно извънземните геолози може и да се изненадат от странната находка – скали, пълни с въглеродни частици, които някога са били част от гумите или найлоновите пликчета.

Разбира се, дали нещо ще оцелее или не, зависи до голяма степен от условията. Всичко ще издържи много по-дълго в пустините. Там няма влага, която да ускори ръждата или да поддържа разяждащите организми. Въглеродният цикъл ще възстанови нивата на CO2 до рамките на нормалното след няколко хиляди години. Въпреки това местните депозити от органични химикали или радиоактивни материали ще продължат да съществуват изключително дълго.

Трудно е да кажем какво ще си помислят извънземните палеонтолози на бъдещото за нас. Как ще обяснят високите нива на пластмаса или пък факта, че за един геологически миг ние сме колонизирали на практика всяко едно необитаемо място на планетата? Със сигурност обаче ще се запитат обаче следното – „Ако сме били толкова проспериращи за толкова дълъг период от време, защо сме изчезнали толкова бързо…?“

Ключови думи:
Коментари