По това време хората вече ще са изчезнали преди няколкостотин години. Повечето видове животни – поне онези, които не сме докарали до изчезване – ще се върнат до нивата, до които са били, преди нашата еволюция. Разпространението им обаче ще бъде завинаги променено. Камилите вече ще бродят из Австралия, докато в Северна Америка дузина видове песнопойки, внесени от Европа, ще продължат да се развиват успешно. Дори е възможно в някои части на света животните, избягали от зоопарковете, да образуват нови популации на открито. По този начин ще могат да бъдат срещнати лъвове и хипопотами на най-необичайните места.

В Космоса ще се разпространява завинаги електромагнитната радиация, която сме създали от своите радио станции, сателити и телефони. Ако има едно нещо обаче, което ще ни надживее на Земята, то това е нашият боклук. Химичните връзки, които свързват пластмасата или вулканизираната гума, не са податливи на повечето разграждащи ензими, използвани от бактериите при разграждането на естествените полимери. За разлика от металите, пластмасата не ръждясва. Тя ще се промъкне във водоснабдителните канали и ще продължи да се носи по океаните. В края на краищата ще се превърне в утайки. Стотици, дори милиони години по-късно извънземните геолози може и да се изненадат от странната находка – скали, пълни с въглеродни частици, които някога са били част от гумите или найлоновите пликчета.

Разбира се, дали нещо ще оцелее или не, зависи до голяма степен от условията. Всичко ще издържи много по-дълго в пустините. Там няма влага, която да ускори ръждата или да поддържа разяждащите организми. Въглеродният цикъл ще възстанови нивата на CO2 до рамките на нормалното след няколко хиляди години. Въпреки това местните депозити от органични химикали или радиоактивни материали ще продължат да съществуват изключително дълго.

Трудно е да кажем какво ще си помислят извънземните палеонтолози на бъдещото за нас. Как ще обяснят високите нива на пластмаса или пък факта, че за един геологически миг ние сме колонизирали на практика всяко едно необитаемо място на планетата? Със сигурност обаче ще се запитат обаче следното – „Ако сме били толкова проспериращи за толкова дълъг период от време, защо сме изчезнали толкова бързо…?“