Карол и Гут обсъждат подробно своя труд пред New Scientist. Тяхната симулация включва огромен брой частици, взаимодействащи си под влиянието на гравитацията и движещи се в произволни посоки. Някои от тях се скупчват в едно цяло, а след това се разделят и разширяват в специфична времева посока. По време на симулацията ентропията продължава да се увеличава, което показва, че времето може да се движи и в двете посоки.

Не за първи път ставаме свидетели на подобна демонстрация. През 2014 г. международна група от физици разработи простичък модел, който показва, че могат да съществуват симетрични закони на физиката и една „очевидна“ стрелка на времето. Техните открития са публикувани в Physical Review Letters. Те забелязват, че в крайна сметка съществува стрелка на времето, но само от гледна точка на частицата в системата – за външния наблюдател не съществува специална посока във времето.

Това, което Карол и Гут обявяват, със сигурност ще предизвика разгорещени дебати. Моделът им предлага някои доста интригуващи идеи, но не дава отговор на въпроса „Що е то време?“. Дори напротив – задълбочава го. Може би Дъглас Адамс е бил прав, когато е казал, че „Времето е илюзия. А обедното време – още по-голяма."