Възможно ли е това да е най-старата запазена конструкция в света? Напълно. Само че не е създадена от съвременни представители на Homo sapiens.

Мистерията на пещерата Бруникел

За да стигнат до нея, археолозите е трябвало да навлязат цели 336 метра навътре във влажната пещера Бруникел, разположена в живописен район на Югозападна Франция, недалеч от Тулуза.

Когато достигнали до най-голямата ѝ зала, пред тях се разкрили две необичайни конструкции. Те били изградени от сталагмити, откъртени от пода на пещерата, начупени на части и подредени в кръг.

Всичко сочи, че сталагмитите са били умишлено начупени на фрагменти с приблизително еднаква дължина – около 30 сантиметра. По повечето от тях личат и следи от горене: калцитът е оцветен в черно и червено, което подсказва, че камъните съзнателно са били излагани на огън като част от предварително замислен процес. Каква точно е била целта му, засега остава загадка. Самото използване на огъня е особено любопитно на фона на въпроса кога и как древните хора са започнали да го овладяват.

Единият каменен пръстен е с размери 6,7 на 4,5 метра, а другият – 2,2 на 2,1 метра.

За изграждането им са използвани общо 400 фрагмента от сталагмити. Ако бъдат наредени един след друг, дължината им би достигнала 112,4 метра, а общото количество използван калцит тежи около 2,2 тона.

Кой е построил конструкциите в Бруникел?

Прецизната геометрична форма на кръговете, заедно с откритите обгорели кости, кара изследователите да заключат, че тези структури са били създадени съзнателно от представители на човешкия род. Дълго време обаче не е било ясно кой точно ги е направил.

Когато пещерата е проучена за първи път от археолози през 90-те години на XX век, фрагмент от обгоряла кост насочва към възраст от около 47 600 години. През 2016 г. друг екип учени решава да изследва обекта отново, като прилага датиране по уранови серии.

Новите резултати променят изцяло представата за находката. Според тях конструкциите са създадени преди около 176 500 години. Това е много преди Homo sapiens да се появи в Европа, което убедително насочва към един друг създател – неандерталците.

„Безпрецедентна“ находка

Какво обаче са правили неандерталците толкова дълбоко под земята и защо са построили тези каменни кръгове?

Някои изследователи допускат, че конструкциите от сталагмити може да са служили като своеобразен заслон. По онова време тази част от света е била подвластна на ледници и сурови климатични условия. Според друга хипотеза обаче кръговете може да са били свързани с някаква форма на ритуално поведение при неандерталците – своеобразно праисторическо светилище. Не е изключено и обяснението да е далеч по-практично и мястото да е изпълнявало конкретна битова функция.

Каквото и да е било предназначението на тези структури, находката за пореден път поставя под съмнение остарялата представа за неандерталците като примитивни и неособено способни наши родственици. Изграждането на подобни кръгове е изисквало предварително планиране, сътрудничество и способност за предвиждане – все качества, които предполагат значителни познавателни способности и сравнително сложно социално поведение. Други археологически находки също показват, че неандерталците са притежавали далеч по-развити умения, отколкото дълго време им се приписваше – включително свидетелства, че са извършвали успешни стоматологични манипулации още преди десетки хиляди години.

„Приписването на конструкциите в Бруникел на ранните неандерталци е безпрецедентно в два аспекта. Първо, то показва, че предмодерен човешки вид е успял да овладее пространство дълбоко в карстова пещера – включително да осигури необходимото осветление“, пишат Жак Жобер и съавторите му, които датират находката през 2016 г.

„Второ, става дума за сложни конструкции, каквито никога досега не са били документирани. Те са направени от стотици начупени сталагмити с приблизително уеднаквени размери – т.нар. спелеофакти, – които очевидно са били умишлено премествани и подреждани на местата, на които се намират днес. Наред с тях са установени и няколко зони, които целенасочено са били нагрявани“, продължават учените.

„Следователно резултатите ни показват, че неандерталската група, създала тези конструкции, е притежавала по-сложна социална организация, отколкото досега се предполагаше за този вид хоминини.“

Пещерите – безценен архив на миналото

Голяма част от онова, което знаем за неандерталците днес, идва именно от пещерите. Причината не е, че те са живеели единствено под земята, а че пещерната среда е изключително подходяща за съхраняване както на човешки останки, така и на предметите и следите, оставени след тях.

Археологическите находки разкриват и още една любопитна подробност – изглежда, неандерталците са проявявали особен интерес към сталагмитите. В пещери в Южна Испания са открити сталагмити, оцветени от неандерталци преди около 65 000 години. Това ги нарежда сред най-ранните известни примери за пещерно изкуство и е още едно свидетелство, че поведението и способностите на неандерталците са били далеч по-сложни, отколкото някога сме предполагали.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров