Религията, духовността и вярата в отвъдното са ключов елемент от човешката култура и стоят в основата на почти всяка цивилизация. Доказателства за подобни вярвания се появяват още през палеолита – период, в който нашият вид е съжителствал с неандерталците. Все по-голямо количество данни подсказват, че и тази наши родственици може би са били способни на сходни поведения.
Неандерталски ритуали
Едно от най-големите предизвикателства пред археолозите е възстановяването на древни практики и вярвания, които не оставят директни физически следи. Тълкуването на символичното мислене при праисторическите хора е изключително сложно – особено когато става дума за неандерталци или други хоминини, които не принадлежат към нашия вид.
Въпреки това материалните находки дават някои насоки. През 90-те години изследователи откриват необичайна структура дълбоко в пещера във Франция: два кръга от внимателно подредени сталагмити. Точната им функция остава неизвестна, но има данни, че в тези кръгове редовно са палени огньове.
Откритието датира отпреди около 176 000 години. Някои учени предполагат, че конструкцията може да е служила като ритуално пространство, което би намеквало за символично или дори религиозно мислене. Други обаче смятат, че тя е могла да има чисто практическа или битова функция. Засега дебатът остава отворен.
Погребения при неандерталците
Погребалните практики често се свързват с вяра в отвъдния живот. Затова не е без значение, че неандерталците са погребвали своите мъртви. Това поведение се засилва преди около 120 000 години в Леванта – по същото време и на същото място, където се появяват и най-ранните погребения на Homo sapiens.
Някои археолози предполагат, че двете родословия може да са започнали да погребват мъртвите си като начин да отбелязват територия в период на конкуренция за ресурси. Други интерпретират тези практики като свидетелство за духовни убеждения.
Картината се усложнява още повече от скорошни изследвания, които показват, че част от тези ранни погребения са принадлежали на хибриди между неандерталци и съвременни хора. Това отваря възможността обменът на гени и културни идеи да е изиграл роля за развитието на по-сложни погребални традиции.
Най-известното неандерталско „гробище“ се намира в пещерата Шанидар в днешен Ирак, където са погребани седем индивида преди 60 000–80 000 години. Един от скелетите е бил заобиколен от полен, което поражда теорията за „погребение с цветя“. По-късни анализи обаче показват, че поленът вероятно е внесен в пещерата от диви пчели, което поставя под съмнение тази романтична интерпретация.
Култ към мечката?
Друга спорна теория предполага, че неандерталците са почитали пещерни мечки. Идеята възниква в началото на XX век след откриването на множество мечи кости в пещерата Драхенлох в Швейцария. Първоначално се смята, че те са били умишлено подредени в неестествена структура.
По-късни анализи обаче показват, че натрупването на костите вероятно е резултат от естествени процеси. В последните години все пак се появиха нови данни – например следи от символични гравюри върху черепи на пещерни мечки в Полша – които отново съживяват хипотезата за възможен „мечи култ“.
В пещерата Дес-Кубиерта в Испания археолози откриват десетки рогати черепи на големи бозайници, включително диви говеда и степни носорози. Събрани и съхранявани от неандерталци в продължение на поколения, тези находки са изключително трудни за тълкуване. Възможно е да става дума за духовна практика, поддържана с десетилетия или векове.
Имали ли са религия?
В крайна сметка няма категоричен отговор дали неандерталците са имали религия в съвременния смисъл на думата. Някои находки намекват за символично мислене, ритуали и дори възможни духовни представи. Други могат да бъдат обяснени и с практични причини.
Може би по-важният въпрос не е дали са имали „религия“, а дали са притежавали способността за абстрактно мислене, символика и колективни ритуали. Все повече доказателства сочат, че неандерталците са били далеч по-сложни и „човешки“, отколкото дълго време сме предполагали.
