В древен Китай луксозният текстил, предизвикал появата на първата глобална търговска мрежа, вероятно е бил възприеман като нещо повече от луксозна търговска стока. След като откриват остатъци от коприна в жертвена яма от бронзовата епоха в провинция Съчуан, авторите на ново изследване предполагат, че пищното влакно, получено от личинки, е било почитано както заради елегантността си, така и заради свръхестествените си качества.

„Коприната е била движещата сила за откриването на Пътя на коприната, което е превърнало този материал в глобална стока, оказала голямо влияние върху напредъка на човешката цивилизация“, пишат изследователите. Те обясняват още, че повечето от ранните сведения за китайското бубарство – т.е. отглеждането на копринени буби - могат да бъдат проследени до древната държава Шу, чиято столица е била Сансиндуй от 1600 до 1100 г. пр.

„Въпреки това в предишните археологически проучвания на Сансиндуй не са открити коприна или нейни остатъци“, твърдят авторите на изследването. Същевременно мястото е дало редица интересни находки, включително няколко „жертвени ями“, пълни с предмети от слонова кост, нефрит, бронз и злато.

Всички предмети, датирани отпреди 3148 до 2966 години, имат следи от изгаряне, което показва, че „първоначално са били използвани за поклонение в [...] храмове на предците, но по неизвестни причини са били погребани под земята“. Сред предметите е „решетъчен керамичен артефакт“, състоящ се от парчета бронз и нефрит с овална форма, покрити със следи от плат.

Поради деликатността си е малко вероятно коприната да оцелее след изгаряне или погребване за продължителен период от време, което прави изключително трудно идентифицирането на древни следи от изтънчената субстанция. Въпреки това, с помощта на редица усъвършенствани техники за откриване, авторите на изследването успяват да потвърдят, че тъканта наистина е коприна.

Като отбелязват, че артефактът може да е свързан с древен запис, наречен „Jiatu Zhijia“, в който император получава божествени заповеди относно възкачването на трона, авторите на изследването заключават, че текстилът вероятно е имал религиозно значение. „Може да се предположи, че остатъците от коприна по повърхността на нефритените и мрежестите изделия са били материалните носители на комуникацията между Небето и Земята“, пишат те.

Това тълкуване се подкрепя и от древни текстове, които разкриват, че коприната обикновено се е използвала за погребални дрехи, за да помогне на мъртвите да се свържат с небесното царство.

Обобщавайки значението на откритията си, изследователите обясняват, че тяхната работа отбелязва „първото откриване на следи и остатъци от коприна в археологическия обект Сансиндуй, което предоставя археологически доказателства за използването на коприна в ритуален контекст и дава повече информация за това как древните шу отпреди 3000 години са изразявали своята религия“.

Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.

Източник: IFLScience