Вярата в магии не изчезва в съвременния свят, показва ново изследване

Бихте ли повярвали, че една къща е обитавана от призраци, дори ако науката предлага съвсем разумно обяснение за странните шумове в нея? Оказва се, че подобно противоречие не е толкова необичайно. Ново американско изследване показва, че доверието в науката невинаги върви ръка за ръка с отхвърлянето на свръхестественото. Нещо повече, сред хората, които продължават да поддържат връзка с религията, онези, които разчитат на собствения си разум, вместо да следват безусловно религиозните авторитети, са по-склонни да вярват в магии, призраци и проклятия.

Представете си стара къща, в чиито коридори нощем уж се чуват стъпки, а вратите се затварят сами, въпреки че в стаите няма никого.

Ако трябва да пренощувате там, ще ви успокои ли обяснението, че подът просто скърца, а вратите се движат от течението?

Оказва се, че приемането на научните обяснения съвсем не означава непременно, че човек е престанал да вярва в призраци.

Ново американско изследване установява интересна зависимост. Сред хората, които запазват връзката си с религията, съчетанието от доверие в науката и разума и независимост от религиозните авторитети е свързано с по-силна вяра в магии, включително в призраци и проклятия.

Какво се случва с вярата в свръхестественото, когато религията губи влияние?

Изследователите се опитали да разберат как се променят вярванията в свръхестественото, когато религиозните институции постепенно губят влиянието си.

Ако човек започне да се съмнява в църковните учения, означава ли това, че ще престане да вярва и в призраци, проклятия и невидими сили? Или просто ще започне сам да преценява в какво да вярва?

За да намерят отговор, социолозите Пол Фрьозе от Университета „Бейлър“ и Исая Кинг от Университета „Карсън-Нюман“, заедно с Жуйцян Ли от Американския университет, анализирали отговорите на 1812 пълнолетни американци, участвали в проучването Baylor Religion Survey през 2025 г.

Анкетата била проведена от Gallup онлайн и по пощата между януари и март. Впоследствие данните били статистически обработени, така че да отразяват по-точно нагласите сред пълнолетното население на САЩ.

Учените насочили вниманието си към мироглед, който нарекли „светски рационализъм“.

Той включва няколко нагласи: убеждението, че науката е единственият начин да разберем всички аспекти на света, стремежа към разумни решения, основани на личния опит, самостоятелното тълкуване на духовните учения и липсата на интерес към религиозните дискусии.

Високият резултат по този показател обаче не означавал непременно, че участникът се е отказал от религията. Някои продължавали да вярват в Бог, определяли се като последователи на определено вероизповедание или посещавали богослужения.

Чудеса, магии и суеверия: каква е разликата?

След това изследователите сравнили тези нагласи с три вида вярвания в свръхестественото: вяра в чудеса, магии и всекидневни суеверия.

Така те могли да разграничат представите, свързани с божествена намеса, от онези, за които не е необходимо човек да вярва в Бог или да споделя определено религиозно учение.

В категорията „магии“ попадали вярата в призраци, проклятия, духове, обитаващи предмети, възможността за общуване с мъртвите, предсказването на бъдещето и самото съществуване на магия.

Суеверията пък включвали всекидневни навици, като например да избягваме определени думи от страх, че ако ги произнесем, ще предизвикаме лош късмет и ще провалим нещо, на което се надяваме.

Резултатите разкрили любопитно противоречие. Колкото по-висок бил резултатът на участниците по показателя за светски рационализъм, толкова по-малко склонни били те да вярват в чудеса. Същевременно обаче сред тях се наблюдавала по-силна вяра в магии и суеверия.

При по-задълбочен анализ учените открили важна подробност: връзката между светския рационализъм и вярата в магии се проявявала сред хората, които все още поддържали някаква връзка с религията.

Сред невярващите, хората без религиозна принадлежност и онези, които никога не посещавали богослужения, подобна зависимост не се откроявала ясно.

Защо някои вярващи са по-склонни да приемат съществуването на магии?

В свой анализ на резултатите Жуйцян Ли обръща внимание на разликите сред участниците, които вярват в Бог.

Около 40% от хората, които споделяли светски рационалистични възгледи, били склонни да вярват в магии. Сред онези, които отхвърляли подобен мироглед, този дял бил едва 19%.

Според авторите на изследването обяснението вероятно се крие в разликата между личната вяра и подчинението на религиозните авторитети.

Една религиозна общност например може да приема съществуването на чудеса, но да отхвърля гадателството или опитите за общуване с призраци.

Човек, който принадлежи към същата общност, но предпочита сам да преценява духовните въпроси, може въпреки това да вярва и в подобни явления.

Именно тази независимост в духовните убеждения би могла да обясни защо вярата в свръхестественото се запазва дори когато доверието в религиозните институции отслабва.

Данните от анкетата подкрепят възможността за подобно обяснение, макар че изследването не е проследявало пряко как хората формират своите убеждения.

Да се съмняваш в религията не означава непременно да отхвърляш свръхестественото

За социолозите резултатите показват, че поставянето под съмнение на религиозните авторитети невинаги е съпроводено с отказ от вярата в свръхестественото.

За да разберат по-добре в какво вярват хората, учените вероятно трябва да се вглеждат не само в религиозната им принадлежност, но и в начина, по който съчетават личната си вяра, доверието в науката и собствените си представи за духовния свят.

Напълно възможно е например двама души, които посещават една и съща църква, да имат съвсем различни убеждения за съществуването на невидими сили.

Това обаче не означава, че доверието в науката само по себе си кара хората да вярват в магии. Изследването установява връзка между определени нагласи, но не доказва, че едните причиняват другите.

Освен това използваният показател за светски рационализъм не измерва нито научните познания на участниците, нито способността им да разсъждават логично.

Проучването обхваща единствено пълнолетни американци и отразява възгледите им в определен момент. Затова то не позволява да се прецени дали вярата в магии и други свръхестествени явления става по-разпространена, или постепенно отслабва.

Както отбелязва Ли, някои от групите, използвани за сравнение, са включвали сравнително малко участници.

Ако учените проследят едни и същи хора в продължение на години, биха могли да установят как се променят вярванията им в свръхестественото заедно с отношението им към религията.

Може ли човек да вярва едновременно в науката и в призраци?

Нека се върнем към къщата от началото. Нямаме никакви доказателства, че в нея действително бродят призраци.

Изследването обаче ни помага да разберем с какви убеждения би прекрачил прага ѝ човекът, решил да пренощува там.

Оказва се, че дори когато се доверяваме на научните обяснения, в представите ни може да остава място и за съществуването на нещо невидимо и необяснимо.

Изследването е публикувано в научното списание Social Forces.