Октомврийското издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“ (СРВ2И), посветено на темите „Ехо“ или „Камък“, приключи с рекордно участие. 92 автори изпратиха общо 136 истории, а много от тях се включват в надпреварата за първи път. Организаторите отличиха 10 творби, които този месец си поделят първото място. Междувременно вече е обявена и новата тема за ноември – „Непостоянна луна“, вдъхновена от едноименния разказ на писателя фантаст Лари Нивън.

Десет победители в октомврийското издание

Този месец организаторите са особено впечатлени не само от броя на участниците, но и от качеството на изпратените истории. Сред тях се открояват разкази, вдъхновени от действителни исторически събития, както и творби, които засягат сериозни обществени проблеми.

„Забелязва се ориентирането към реални исторически събития, което може да се тълкува като промяна във вашите собствени търсения. Тук вече не пишем само историйки с призраци и отсечени глави. Все по-настоятелно се забелязва социална критика“, коментират организаторите.

Сред отличените истории присъстват препратки към затвора „Негев“ и река Мотоясу в Хирошима, чиито води се превръщат в убежище за пострадалите след атомната бомбардировка през август 1945 г. Не липсват обаче и по-традиционни проявления на ужаса, включително истории за свръхестествени явления, технологични заплахи и човешка жестокост.

Изборът на един-единствен победител се оказва невъзможен.

„Искаме да дадем награда на всеки един от авторите по-долу. Всеки един я заслужава. Истината обаче е, че не можем да наградим и десетимата!“

Затова организаторите обявяват „творческо реми“ между десетимата отличени автори, които си поделят първото място.

Особено внимание е отделено на разказа „Хотел Калифорния“ на Цветилена Симеонова. Въпреки че темата за човек, който се събужда погребан в ковчег, е експлоатирана многократно в  литературата на ужасите, авторката успява да я представи по въздействащ начин само в две изречения.

„Една дама обаче успя да предаде темата толкова стегнато и живо, че веднага се озоваваш там. Яркият контраст между песента „Хотел Калифорния“ и „нечовешките, почти животински, викове отдолу“ те шамаросва през физиономията!“, отбелязват организаторите.

Отличените разкази

Калин Атанасов

От ужас, Камъкът посивя. Но вече беше късно, човекът беше забелязал златните жилки.

Мирослав Филков

„Трябва да го изхвърлиш, не си същия човек“, ми беше казала тя, тя. Така и не разбрах как може да не оцени камък, който може да ти повтаря мислите, мислите.

Петя Пелкина

Ехото поде звука от чупещия се в камъка череп и го разнесе из планинските дебри: „хряс, хряяс, хряяяс“... Сякаш изпитваше някакво садистично удоволствие от това, което планината беше причинила на човека.

Ivena Zagorska - Modeva

Застанал на върха, по ръба на склон, той се подпря на един камък и се провикна, та да го чуе цялата планина – „аз съм най-великият на света!“

– Не си – отвърна ехото и камъните под краката му се свлякоха надолу по стръмния склон.

Ангел Богатинов

Камъните между траверсите на релсите подскачаха, а писъкът на локомотивната свирка ехтеше навред. Край релсите, група деца буташе малко и плачещо момченце напред, очаквайки да видят дали автономният локомотив ще спре или ще размаже като насекомо детето по лъскавата си броня.

Tagrid Khalid Al-Otti

В спомените си Уалид виждаше вдигнатата си ръка с камъка, насочен срещу танка на окупатора, подобен на онзи, който отне живота на бременната му майка и 2-годишната му сестричка. Този камък беше и причината за ареста му, вероятно и причината за ареста на всички онези несретници, чиито писъци чуваше по пътя към килията си, като ехо на собственото му бъдеще в затвора „Негев“.

Krasimira Rangelova

На другата сутрин, Седмото Ехо отнесе и майка ѝ – не можа да я удържи. Взираше се в смаляващата се точка, вкопчена в мократа скала и от очите и западаха малки бели камъчета.

Цветилена Симеонова

Гробарят машинално хвърляше с лопата пръстта и камъните. В слушалките му дънеше „Хотел Калифорния“ и заглушаваше нечовешките, почти животински, викове отдолу.

Stefan Stefanov

Втренчвам се в сивите води на река Мотоясу под мен, и по камъните започват да ехтят стъпки, а с периферното си зрение улавям забързани силуети. Ала щом отклоня поглед от водната повърхност, отново оставам сам.

Maria Yonova - Georgieva

Докато гледаше тънката усмивка, прорязала лицето му, тя си спомни за всички камъни, които ѝ беше подарявал през годините – мраморни, гранитни, с причудливи форми, гривни от камъни, камъка на годежния ѝ пръстен... Той отпусна хвата си и точно когато тя започна да се надява, че ще я издърпа обратно, той я блъсна от скалата в разпенената тъмна вода – този път камъкът беше на шията ѝ.

Новата тема: „Непостоянна луна“

Ноемврийското издание на конкурса е посветено както на суперлуната, която ще наблюдаваме на 24 ноември, така и на разкошния разказ на „Непостоянна луна“ (Inconstant Moon) на Лари Нивън.

Творбата е публикувана през 1971 г. и печели престижната награда „Хюго“ за най-добър кратък разказ през 1972 г. Организаторите я откриват в антологията „Армагедони“, където е поместен и „Кофа въздух“, послужил за вдъхновение на февруарското издание на конкурса.

В „Непостоянна луна“ главният герой Стан забелязва, че Луната свети необичайно ярко. Сиянието ѝ надминава светлината на автомобилните фарове и градското осветление, а околните планини са обленми в призрачен блясък.

Постепенно той стига до тревожно заключение. Луната не излъчва собствена светлина, а отразява слънчевата. Следователно необикновената ѝ яркост може да означава само едно: нещо ужасяващо се е случило със Слънцето.

Какво става от онази страна на Земята, на която в момента е ден? Какво ще последва на другата сутрин, когато Слънцето изгрее и над Калифорния, където се намира нашият герой? И как човек би прекарал последната нощ от живота си, ако подозираше какво предстои?

Именно тези въпроси са в основата на разказа, в който уютната атмосфера на една привидно обикновена вечер контрастира с надвисналата космическа катастрофа.

Организаторите насърчават участниците да прочетат творбата на Нивън за вдъхновение (в първия коментар на този пост), но не поставят ограничения върху начина, по който Луната може да присъства в техните истории. Тя може да бъде използвана във всякакъв контекст, стига крайният резултат да е разказ на ужасите.

Как да участвате?

Правилата на конкурса остават непроменени:

  • Дължина: разказът трябва да бъде от две изречения или по-малко.

  • Оригиналност: идеята трябва да бъде изцяло авторска, а не генерирана от изкуствен интелект или копирана от интернет.

  • Жанр: историята трябва да бъде хорър, тоест да предизвиква страх и напрежение.

Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД.

Най-интересните разкази ще бъдат публикувани и при нас, в „Обекти“.

Можете да изпратите своите истории като коментар под актуалната публикация във Facebook или на имейл stra666en.razkaz@gmail.com.