1. Не бъди никъде другаде освен тук
… не е нужно да бързаш за никъде. Но трябва да бъдеш там, където ти е добре. Ако чувстваш, че не си там, стани и отиди там, където те зове вътрешният глас. Но помни, че за да намериш, не е задължително да тръгнеш нанякъде. Разликата е много фина. Ключът е в постоянното присъствие.
2. Позволи на всичко да се случва
… не се старай да контролираш хора и събития. Не планирай, не чакай, но желай. Отпусни хватката. „Научи се да задържаш паузата, в която нищо не се случва.“
Не винаги търси сам, позволявай на хората да идват при теб, а на събитията – да се случват. Те ти се случват не просто така.
3. Давай свобода
…позволи си свободата да бъдеш себе си, а на другите – да бъдат други. Помни, че всеки има свой път и свои уроци. Чудесно е, ако ви се пресичат пътищата. Но ако се разминават – това също е добре. Защото всичко и винаги е за добро. И за тебе, и за него, и за нея, и за тях - за всички.
4. Не се страхувай
…от нищо. Никога. Привичната крачка вдясно, направи наляво – променяй, прекроявай. Ако чувстваш, че трябва да кажеш нещо или да направиш нещо – направи го. И нека не те спират формалности от рода на „имам билет за връщане“ или „нямам достатъчно пари за това“, или просто „нищо няма да се получи“. Не се страхувай за физическото си тяло. Помни: ти винаги си в утробата на майката Вселена. Нима тя няма да се погрижи за теб? Избери да бъдеш свободен от страховете.
5. По-малко е повече
…не се стреми да имаш всичко и веднага. Даже когато ти се струва, че нямаш нищо – винаги имаш нещо. А за това, което не ти достига – протегни ръка към приятел, брат, сестра или неслучайно преминаващия. Бъди умерен във всичко.
6. Не се вкопчвай в хората
….иначе няма да получиш своя опит. Така или иначе никога не можеш да останеш сам, защото където и да отидеш ще намериш хора. Своите хора. Тези, които ще те изпълват, ще те вдъхновяват, ще те учат. И помни: ако нямаш път с някого, не тичай след него, не тичай, не го викай – все едно няма да сте заедно.
