„Солта станала толкова скъпа, че Настрадин Ходжа се заел с производството й. Натоварил старото си магаре с кошове сол и се запътил към пазара, за да спечели състояние. По пътя трябвало да мине през река. Докато пресичал, солта се разтворила. На другия бряг магарето се затъркаляло от радост, че товарът му изчезнал.
На следващата седмица Настрадин Ходжа напълнил кошовете с вълна. Този път като минали през реката, вълната попила вода и магарето едва не се удавило. Настрадин Ходжа много се зарадвал:
Това ти е за урок! - креснал той. - За да не си мислиш, че всеки път като пресичаме, ще ти става по-леко.“
За суфите солта е омоним за друга дума, която означава „да бъдеш добър“.
Магарето символизира човека или ученика.
Реката е процеса, а Настрадин Ходжа е учителя.
Като захвърли добродетелта си, човек се чувства по-добре. Недостатъкът е, че по този начин губи възможност да прогресира или да постигне просветление. Вълната означава суфи. Когато прекосяват реката втория път, Настрадин Ходжа отново е учителя, водещ ученика. Този път товарът е по-тежък, по-ценен в духовно отношение, тежестта, притеглянето само нарастват с минаването през реката.
Източник: my-spirala.net
