Имунологично изследване, ръководено от Медицинското училище в Харвард, разглежда по-внимателно ролята на В-клетките в борбата с рака. В статията "В-клетъчно специфични контролни молекули, които регулират противотуморния имунитет", публикувана в Nature, екипът идентифицира критична контролна точка, свързана с активирането на В-клетките, и как заобикалянето ѝ може да отключи потенциала на Т-клетките.
Изследователите изследват различни типове В-клетки по време на растежа на меланома и наблюдават нивата на генна експресия. Те откриват, че изчерпването им значително засилва растежа на меланомния тумор.
Идентифицирана е подгрупа от В-клетки, която специфично се разширява в дрениращия лимфен възел при мишки с тумор. Тази разширяваща се подгрупа В-клетки експресира молекулата на клетъчната повърхност TIM-1, кодирана от гена Havcr1. Подмножеството също така експресира ко-инхибиторни молекули като PD-1, TIM-3, TIGIT и LAG-3.
Условното изтриване на ко-инхибиторните молекули на В-клетките оказва малък (или никакъв) ефект върху туморната тежест. Селективното изтриване на Havcr1 в В-клетките обаче значително потиска туморния растеж.
При загубата на Havcr1 при лабораторни мишки съпътстващата липса на TIM-1 води до повишено активиране на В-клетките и представяне на антигени, което води до разширяване на туморно-специфичната активност на Т-клетките.
Прилагането на налично в търговската мрежа високоафинитетно анти-TIM-1 антитяло също инхибира туморния растеж. Премахването на гена Havcr1 от Т-клетките не е имало ефект, което показва, че резултатът е зависим от В-клетките.
Специфичните механизми, свързани с туморите от В-клетките, са слабо проучени в сравнение с тези от Т-клетките. По-общо казано, става въпрос за съвместни усилия чрез каскада от вътреклетъчни сигнали за осъществяване на ефективен имунен отговор срещу патогени. В рамките на тази система има сигнали, които едновременно инициират и регулират дейностите по имунния отговор.
Тази специфична експресия на TIM-1 от В-клетъчната подгрупа може да функционира като здравословен регулаторен контрол върху активирането на Т-клетките, потискайки прекомерния отговор на имунната система. Въпросната здравословна функция може да не е свързана с растежа на тумора, което я поставя в противоречие със способността на имунната система да предприеме по-активна атака срещу туморните клетки.
Данните от това проучване показват, че TIM-1 може да ограничи причинно-следствено активирането на В-клетките, представянето на антигени и активирането на Т-клетките.
Манипулирането или потискането на експресиращите TIM-1 В-клетки може да има терапевтично предимство, като позволи на имунната система да потисне растежа на тумора.
Изследването е публикувано в Nature.
Източник: Medical Xpress
