Човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ) е известен със способността си да се укрива в човешкия организъм с десетилетия, което от своя страна обикновено означава, че за да се предотврати повторното му активиране, лечението трябва да продължи цял живот.
Новo изследване хвърля светлина върху механизмите и местата, в които ХИВ се крие в латентно състояние – ключова стъпка в усилията за пълното му елиминиране от тялото.
Как ХИВ оцелява в латентно състояние
Когато навлезе в латентен стадий, ХИВ може да остане в определени клетки на гостоприемника като „провирус“ – вирусен геном, който се вгражда в ДНК на клетката.
Това е една от основните причини, поради които вирусът е толкова труден за унищожаване, дори при съвременните терапии.
Антиретровирусните лекарства могат да потиснат размножаването на вируса, да намалят вирусния товар и да спрат прогресията на заболяването, но не могат да достигнат до „спящите“ провируси.
Резултатът е, че лечението може да държи ХИВ под контрол, но не и да го премахне напълно, принуждавайки пациентите да се лекуват цял живот, за да избегнат повторна активация на вируса.
Къде се крие вирусът
Предишни проучвания показват, че ХИВ може да се задържа в множество тъкани на тялото – включително в мозъка, бъбреците, черния дроб, белите дробове и храносмилателния тракт.
Основният латентен резервоар са Т-хелперните клетки на имунната система, но вирусът не се ограничава само до тях.
Той също така се укрива в кожни клетки, бели кръвни клетки и специфични клетъчни типове, като подоцити в бъбреците и поддържащи клетки на невроните в мозъка.
Въпреки десетилетия изследвания, механизмът на тази латентност остава неясен – не само къде вирусът се крие, но и как успява да проникне в различни тъкани и да се адаптира към тяхната среда.
Нова теория: ХИВ се адаптира към всяка тъкан
Според новото изследване, публикувано в списание Communications Medicine, ХИВ използва тъканно-специфичен подход, като се „маскира“ в ДНК-то на клетките и променя поведението си според средата.
В мозъка например, вирусът избягва активните гени и се скрива в по-тихи, неактивни участъци от ДНК-то.
„Установихме, че ХИВ не се интегрира случайно. Вместо това той следва специфични модели в различни тъкани, вероятно оформени от местната среда и имунния отговор,“ обяснява микробиологът Стивън Бар от Western University, Онтарио.
„Това помага да разберем как вирусът оцелява десетилетия в организма и защо определени тъкани се превръщат в негови резервоари.“
Как е проведено изследването
Учени анализирали тъканни проби от кръв, дебело черво, хранопровод, тънко черво и стомах, както и несъответстващи мозъчни проби от участници.
Те изследвали честотата на интеграция на вируса в определени участъци на човешкия геном и сравнили моделите между различни органи при различни хора.
„Когато знаем къде точно вирусът се укрива в генома, ще можем да разработим по-точни и целенасочени терапии – било чрез елиминиране на заразените клетки, било чрез **„заглушаване“ на вируса,“ казва молекулярният вирусолог Гидо ван Марле от University of Calgary.
Исторически проби, нови прозрения
Откритията станали възможни благодарение на редки тъканни проби, събрани от пациенти в първите години на пандемията от ХИВ/СПИН, преди да съществуват съвременни терапии.
Това позволило на учените да наблюдават естественото поведение на вируса в множество органи от един и същ човек – нещо, което рядко може да се изследва днес.
Освен нови научни данни, това подчертава и огромната стойност на историческите образци.
„Нашето изследване е мощен пример как можем да се учим от миналото, за да разберем по-добре вирус, който продължава да засяга десетки милиони хора по света,“ казва Бар.
Тези образци са налични благодарение на хора, които доброволно са дарили тъкан в началото на епидемията, когато страхът, стигмата и липсата на лечение са били повсеместни.
„Тяхната готовност да помогнат в онзи труден момент е акт на смелост, прозорливост и щедрост, който продължава да спасява животи и днес,“ добавя ван Марле.
Изследването е публикувано в научното списание Communications Medicine.
Източник: Science Alert
