Гадаенето на ръка не може да предскаже бъдещето ви, но ако обърнете ръката си и погледнете гърба ѝ, това може да разкрие важна информация за здравето ви, включително колко дълго ще живеете.
Според ново изследване обикновена снимка на гърба на ръката може да помогне за откриването на рядко и опасно хормонално заболяване, което иначе често се диагностицира трудно.
Ако не се лекува, това състояние може да доведе до животозастрашаващи усложнения. Средно то съкращава продължителността на живота с около десет години.
Става дума за заболяването акромегалия, което възниква, когато организмът произвежда прекалено много растежен хормон. Най-често се появява около средната възраст. Сред първите признаци са уголемяването на ръцете и краката.
„Тъй като заболяването се развива много бавно и е рядко, не е необичайно поставянето на диагнозата да отнеме до десет години“, обяснява ендокринологът Хиденори Фукуока от Университета Кобе.
„С напредъка на инструментите с изкуствен интелект има опити снимки да се използват за ранно откриване, но те все още не са навлезли в клиничната практика.“
Освен това използването на снимки на лице поражда притеснения за поверителността. Ръцете са много по-анонимни, особено когато дланта и нейните уникални линии не се виждат.
Затова Фукуока и неговите колеги включват 725 участници, приблизително половината от които страдат от акромегалия, от 15 медицински центъра в Япония. Повече от 11 000 изображения на ръце са използвани за обучение и проверка на модел с изкуствен интелект. На снимките дланите са скрити – фокусът е върху гърба на ръката и свития юмрук.
Екипът от Университета Кобе използва само изображения на гърба на ръката и свития юмрук, за да постави диагнозата. (Ohmachi et al., J. Clin. Endocrinol. Metab., 2026)
В крайна сметка моделът успява да идентифицира пациенти с акромегалия с положителна прогностична стойност 0,88 и отрицателна прогностична стойност 0,93.
Това означава, че ако резултатът от теста е положителен, има 88% вероятност човекът действително да има акромегалия.
Ако резултатът е отрицателен, има 93% вероятност пациентът да няма заболяването.
Моделът с изкуствен интелект дори надминава по точност реални специалисти по ендокринология, когато те получават същите снимки.
„Честно казано, бях изненадана, че диагностичната точност достигна толкова високо ниво, използвайки само снимки на гърба на ръката и свит юмрук“, казва първият автор на изследването Yuka Ohmachi, докторант в Kobe University.
„Особено важно е, че постигнахме този резултат без използване на лицеви изображения, което прави метода много по-практичен за скрининг.“
Акромегалията засяга приблизително между 8 и 24 души на всеки 100 000.
Чести симптоми са подуване на крайниците, главоболие и промени във външния вид на лицето. Понеже тези промени настъпват постепенно, ранната диагноза остава трудна. Около една четвърт от пациентите чакат повече от 10 години, преди заболяването им да бъде разпознато.
„Това изследване подкрепя нашата хипотеза, че акромегалията може да бъде диагностицирана само чрез изображения на ръцете с точност, сравнима с тази при диагностика чрез изображения на лице“, пишат Фукуока и неговите колеги.
Разбира се, новият инструмент не означава, че човешките специалисти вече няма да са необходими. Акромегалията не се диагностицира само по външни признаци. Ендокринолозите вземат предвид също промени в гласа, мимиките, биохимичните показатели и медицинската история на пациента.
Този комплексен подход няма да изчезне, но новият инструмент с изкуствен интелект може да го допълни и ускори процеса на диагностика.
„Възможността подобен модел да подпомага здравни специалисти, които нямат специализирано обучение, представлява значителна крачка напред както за точността на диагнозите, така и за по-равнопоставен достъп до здравеопазване“, заключават авторите.
Сега изследователският екип иска да провери дали моделът работи върху по-големи и по-разнообразни групи от хора. Учените също планират да изследват дали подобен подход може да се използва за други заболявания, които се проявяват по ръцете – например ревматоиден артрит, анемия или барабанни пръсти.
„Вярваме, че с по-нататъшното развитие на тази технология тя може да помогне за създаването на медицинска инфраструктура, при която по време на профилактични прегледи подозрителните случаи на заболявания, проявяващи се по ръцете, ще бъдат насочвани към специалисти“, казва Фукуока.
Изследването е публикувано в научното списание The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism.
