Нов мащабен анализ на растежа на туморите демонстрира невероятната им способност да се развиват, за да се справят с нови предизвикателства. Това от своя страна предполага, че създаването на универсално лечение може да се окаже значително по-трудно начинание, отколкото се смяташе досега. Анализът, който обхваща седем различни проучвания в рамките на девет години, установява, че ракът на белия дроб има "почти безкрайна" способност да се развива, което шокира изследователите и ги кара да заключат, че бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху превенцията на туморите.

Един от водещите въпроси в медицината е "Защо още не сме излекували рака?". Това е разбираемо - близо двама от всеки петима от нас ще се разболеят от рак в някакъв момент от живота си и повечето хора познават някой, който е бил сериозно засегнат от подобно заболяване. Краткият отговор е, че ракът е толкова индивидуален за всеки човек и за всеки вид рак, че е почти невъзможно да таргетираме всичко с едно лечение. Някои видове рак имат сходства и потенциални слабости, но това, което действа при един, често няма ефект при друг. Макар че преживяемостта при рака постоянно се увеличава, универсалното лекарство вероятно ще остане чисто и просто блян.

Сега огромен анализ, наречен TracerX, проследява 126 тумора на недребноклетъчен рак на белия дроб от 421 пациенти в продължение на девет години, докато туморите им се развиват и растат. Изследователите взимат биопсии и разглеждат клетъчния им състав, както и начина, по който ракът се разпространява в тялото. Досега подобно начинание не е правено в такъв мащаб.

Изследователите откриват няколко ключови момента за това как ракът се диференцира и разпространява, както и за броя на уникалните клетки в туморите на различни етапи. На първо място, агресивните ракови клетки, които се разпространяват в целия организъм, се активират още в началото на развитието на тумора. Тази информация би могла да бъде полезна в битката ни с тях още в самото начало и да предотврати метастазите (момент, в който ракът често става труден за лечение).

След това авторите проучват при кои видове рак вероятността от рецидив след хирургично отстраняване е най-голяма. Оказва се, че това са туморите с най-разпространени клонинги и най-много генетични различия – откритие, което може да доведе до създаването на нов тип диагностика, която да идентифицира високорискови пациенти. 

Накрая учените установяват, че ако кръвта на даден пациент се анализира за наличието на фрагменти от туморна ДНК, те могат да предвидят повторната поява на тумора цели 200 дни, преди да може да бъде забелязан на компютърна томография. Време, което може да се окаже решаващо за успеха на едно потенциално превантивно лечение.

Всички тези данни могат да се използват за предсказване на високорискови тумори и да помогнат за предотвратяването им. Същевременно обаче те показват колко трудна е битката, пред която са изправени учените, занимаващи се с рака.

"Не искам да звучи твърде депресиращо, но мисля, че - като се имат предвид почти безкрайните възможности, в които може да се развие един тумор, и много големият брой клетки в един късен стадий на заболяването, който може да бъде няколкостотин милиарда - излекуване на всички пациенти с късен стадий на заболяването е тежка задача", заяви пред Би Би Си професор Чарлз Суонтън от Института "Франсис Крик" и Университетския колеж в Лондон.

"Не мисля, че ще успеем да измислим универсално лечение", продължава той.

"Ако искаме да постигнем най-голям ефект, трябва да се съсредоточим върху превенцията, ранната диагностика и ранното откриване на рецидиви."

Изследването е публикувано в списание Nature.

Източник: IFLScience