Отслабването се съпровожда с повишен апетит. Хормонът лептин „разказва“ на мозъка какъв запас от мазнини има в нашето тяло. Когато те са повече, лептинът се увеличава, а апетитът – намалява.
Когато обаче топим и губим мазнини, лептиновият „блокаж“ върху апетита частично секва. Което ни прави вечно гладни.
Във всеки момент на деня мощно влияние над апетита оказва това кога сме яли за последно и колко сити сме били след приема на храна. Огладняваме, когато стомахът „каже“ на мозъка, че е гладен или почти празен.
Готови да ядете винаги
Оставени без контрол, сигналите от мозъка ни правят податливи на преяждане - стомахът е в състояние да погълне повече калории, отколкото тялото изразходва.
Проучване сочи, че когато доброволци получили за обяд пица и им казали да ядат, докато се почувстват сити, те изконсумирали 1580 калории.
А, когато ги помолили да ядат още, те изяли 2 пъти повече от дневната потребност от калории на организма за едно хранене.
Това сочи, че ние почти винаги сме готови да ядем повече отколкото е нужно, за да заситим глада си.
Продължава на страницата на Новите родители
