Поне от 30-те години на миналия век насам жителите и посетителите на долината Хесдален, Норвегия, съобщават за странни светлинни кълба в небето.

Да, лесно е да кажем, че това чисто и просто са поредните глупости на уфолозите (особено на фона на факта, че някои пишат дори „статии“, в които поставят под въпрос дали светлините не биха могли да бъдат червееви дупки). Други наблюдения пък могат да бъдат обяснени чисто и просто с преминаващите отгоре самолети. Въпреки това тези светлини се срещат регулярно през годините – както през нощта, така и през нощта – и са фотографирани многократно.

Според компютърния учен Ерлинг Странд – един от членовете на малък екип от Университета в Осло, Университета в Берген и Норвежката изследователска организация за отбрана, който се опитва да документира и обясни светлините – този феномен спира внезапно през 1983 г., а през 1984 г. се завръща отново с пълна сила. Странд и екипът му използват радар, магнитометър, анализатор на радиоспектъра, сеизмограф, фотоапарати, гайгеров брояч и инфрачервена камера, за да направят оценка на явлението, а след това създават постоянна обсерватория, която да го наблюдава постоянно.

Според събраните данни и свидетелски показания светлините могат да се движат бавно, а понякога да се стрелкат и да следват произволен път, и траят от няколко секунди до над един час. В случаите, в които е оценен размерът им, те достигат размерите на автомобил.

Какво ги предизвиква? За съжаление, не знаем със сигурност, но има редица интересни (и забавни) теории.

Една от тях, представена в статия от 2010 г., публикувана в Journal of Atmospheric and Solar-Terrestrial Physics, предполага, че явлението се дължи на разпадането на радон в атмосферата, като се има предвид, че долината Хесдален (и Норвегия като цяло) се отличава с една от най-високите концентрации на радон в Европа.

Според друга идея, предложена за първи път през 2006 г., че явлението може да се дължи на това, че пейзажът действа като естествена батерия, която се разрежда на равни интервали от време. Долината Хесдален е разделена на две от река, като от едната страна на реката има богати на цинк и желязо скали, а от другата - на мед. Анодът на тази "съвършена природна батерия" би бил цинково-желязната част, а медната половина - катодът.

Единственото, което липсва, е електролитен разтвор, който да пренася заряда между двете части на батерията.

Липсващото парче в пъзела, което подкрепя допълнително идеята за естествена батерия, бе идентифицирано през 2012 г. Именно тогава местните серни мини са открити наново. Те са работили активно дълги години но през 1933 г.затварят, след като дружеството фалира, пише екипът през 2013 г.

"Сега изказваме хипотезата, че потоците, изтичащи от мините и вливащи се в река Хеся, може да съдържат сярна киселина."

Екипът отбелязва, че в района са открити аномалии в магнитното поле, които потенциално могат да бъдат приписани на една естествена батерия. Не е известно как подобно нещо би произвело достатъчно заряд, че да създаде толкова видими светлини. Екипът обаче спекулира, че „местните характеристики на долината водят до производството на студена плазма и/или йонни мехурчета".

Тази идея определено изглежда интригуваща. Все още обаче не съществува консенсус по въпроса какво причинява светлините, нито дали долината функционира като една гигантска батерия.

Източник: IFlscience