За повечето мъже два тестиса са напълно достатъчни. Ако някой им предложи трети, най-вероятно ще отговорят „Не, благодаря, не бих могъл да приема“ все едно току-що са ги попитали дали не искат голямо парче торта след обяд, състоящ се от 13 ястия. Ако им предложите тестис, който някога е принадлежал на козел, дори и най-ентусиазираният фен на тестисите ще ви откаже учтиво, след което ще се отдалечи на достатъчно безопасно разстояние от вас и ще се обади на полицията.

Случаят обаче не винаги е бил такъв и историята на откровено налудничавия живот на Джон Р. Бринкли доказва това. Бринкли е роден през 1885 г. в Северна Каролина, а баща му служи като медик на страната на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ.

Още от малък Бринкли иска да бъде лекар. При това уважаван. Във времена, в които хомеопатите са поставяни на равни начала с истинските лекари (които тогава, ако трябва да бъдем откровени, са решавали повечето проблеми с „пуснете им малко кръв“), Бринкли решава да положи усилия и се записва в колеж в Чикаго.

Впечатляващата му работна етика продължава само до третата година, когато се отказва от обучението си, връща се в Северна Каролина и купува своята диплома от доста съмнителното учебно заведение Kansas City Eclectic Medical University.

По време на следването си вероятно пропуска курса, в който се обяснява как не трябва да се присаждат тестиси на козли в човешки скротуми, тъй като именно това е кариерният път, по който ще поеме. През 1918 г. отваря кабинет в Милфорд и започва да печели скромни пари като местен градски лекар, докато втората му жена (Бринкли е бил двуженец – животът на този човек е твърде странен, за да задълбаваме във всеки един негов аспект) ръководи аптека. Именно в тази аптека един ден ще влезе мъж, чийто живот ще стане доста по-… козелски.

Въпросният мъж е стар и очевидно притеснен от нещо. Той пита жената на Бринкли дали не може да разговаря с Джон на четири очи. Оказва се, че страда от еректилна дисфункция.

Как точно протича разговорът между мъжа и Бринкли? Единствените сведения за него откриваме в биографията на лекаря. Т.е. със сигурност не трябва да възприемаме тази информация за чиста монета. Според биографията Бринкли казва шеговито „няма да имаш проблеми, ако разполагаш с една от тези жлези на козел“, докато мъжът отговаря – „защо не ми ги присадиш?“ и дори настоява за това, докато лекарят най-накрая не се съгласява с неохота, предупреждавайки пациента за всички потенциални рискове.

Как в действителност се е стигнало до тази процедура? Вероятно никога няма да разберем, но определено знаем какво се случва след това. Старият мъж (самият той е фермер) предоставя козела. Посред нощите Бринкли разрязва скротума му и вкарва тестиса на животното – това е първата от многото операции, които ще направи впоследствие.

След процедурата Бринкли заставя мъжа да не казва на никого за случилото се – тактика, която лекарят вероятно знаел, че няма да проработи. След като сексуалният живот на фермера се подобрява (в случая вероятно става дума за плацебо ефект), той разказва на всички, които познава, за чудодейната сила на новата процедура. И всички идват при Бринкли с намерението да се подложат на нея. Той, разбира се, не връща никого.