5 причини за дефицит на желязо при децата
Eдинствената причина за недостиг на желязо в организма, в която няма загадка, е недостатъчният прием на този микроелемент с храната. В останалите случаи, винаги се търси нещо „скрито“, обяснява д-р Елена Маркова, специалист по хранене.
Сред факторите, които провокират недостиг на желязо при децата, има 5 основни:
1. Нуждите от желязо се увеличават значително в периода на активен растеж.
2. Паразити.
3. Недохранване – липса и недостиг на протеини в менюто.
4. Нарушения в абсорбцията и усвояването на този микроелемент от стомашно-чревния тракт.
5. Момичета под 18 години, които имат обилна менструация (тогава приемът на желязо става много по-нисък от разхода).
Лападът зарежда организма с усвоимо желязо
Най-лесният начин тази липса да се навакса, е като в менюто се включат храни, богати на желязо: зелени салати и зеленчуци, орехи и бобови. "Зареждането" на организма с този микроелемент се пстига трудно, защото организмът има нужда от 15 мг желязо на ден, а тялото усвоява едва 10%, обяснява специалистът по хранене и диететика проф. Светослав Ханджиев.
Другият проблем е, че храните с най-високо съдържание на желязо, не са сред най-любимите за мнозина - това са субпродукти и карантия като дроб, бъбреци, език, които децата обикновено не ядат с охота.
Затова е по-разумно подрастващи и бременни да наблегнат на „втория ешалон“ храни - шоколад, фасул, гъби и риба.
Друг източник на желязо са растителните храни - леща, сусам, орехи, соя, зеле.
А най-полезни са листните зеленчуци – коприва, лапад, спанак, които подобряват усвояването му.
Сред тях лападът е отличник и може да „зареди“ организма с цели 3% желязо, и то в усвоим вид.
Защо желязо
Този микроелемент е важен за организма, защото участва в транспорта на кислорода. А дефицитът му е свързан с умора, слаба работоспособност и лош успех.
Желязото е особено важно за развитието на плода през деветте месеца на бременността, както за учениците и подрастващите.
То влиза в състава на хемоглобина, помага за преноса на кислород от белия дроб до всички тъкани в тялото.
При мъжете нормата му е 135 до 160 г/л, а при жените 120-140 г/л.