Един ден ще можем да произвеждаме ракетно гориво на Марс, тъй като червената планета е богата на съставки, които са рядко срещани в природата на Земята, пише Earth and Planetary Science Letters.

Става дума за т.нар. перхлорати, които освен за ракетно гориво, се ползват и за наторяване на почвата. Резултатите от лабораторни експерименти навеждат на мисълта, че тези съставки могат да се формират на Марс благодарение на електрични полета, появили се вследствие на глобални прашни бури или вихрушки, известни като прашни дяволи.

През последните 5 години учените предполагат (на базата на наблюдения, направени от космическия апарат Phoenix и марсохода Curiosity), че перхлоратите са относително често срещани на Марс. Тук, на Земята, химичните реакции, които генерират производството им, обикновено са задействани от слънчева светлина. Оказва се обаче, че слънчевата светлина е недостатъчна, за да стори същото на Марс. Силните магнитни полета, като онези, създадени от статичното електричество в глобални прашни бури, могат да "разрушат" газове в марсианската атмосфера и по този начин да задействат реакции, генериращи производство на перхлорати.


Източник: Jurik Peter / Shutterstock

За да тестват това виждане в лабораторна среда, учени от Вашингтонския университет поставили газова смес, която е миниатюрно копие на марсианската атмосфера и е съставена от 95% въглероден диоксид, по 2% азот и аргон и 1% кислород, в голяма камера заедно с източник на хлорин. Температурата и налягането в камерата били понижени, докато станат сходни с тези на Марс. След това газовата смес била подложена на въздействието на електрични полета, чиято сила е като тази във вътрешността на марсиански прашни бури и прашни дяволи. Почти веднага от някои газове се формирали високо реактивни, положително заредени версии на въглероден диоксид, въглероден моноксид и молекули азот. По-късно реакциите генерирали значително количество хлорати - йони, които съдържат един атом хлорин и три атома кислород, и перхлорати.

Екипът смята, че нивото на формиране на перхлорати във вътрешността на марсиански прашни бури може да е 10 милиона пъти по-голямо в сравнение с генерираното от слънчевата светлина.