„Астронавтите губят до 1,5 процента от костната си маса с всеки месец, прекаран в космоса – предава Associated Press. „Загубата е най-голяма в горната част на бедрената кост и таза и може да увеличи риска от травми, например бедрени фрактури.“
След което трябва да помислим и за опасната космическа радиация.
През октомври 2015 Кели поставя рекорд за най-дълъг брой дни, прекарани от американски астронавт вв космоса, а през март той се връща след 340 последователни дни на МКС. Затова, ако някой може да ни даде представа как е там, най-вероятно е той.
Но, ако плановете ни за космически пътешествия са сериозни, трябва да помислим какво ще се случи след една, или две, или десет години в космоса.
Изследване, проведено през май тази година, установява, че мишките, пътували на борда на совалката Атлантис, са получили увреждане на черния дроб само след 13,5 дни. Учените описват техните симптоми като подобни на неалкохолна стеатозна болест и първите признаци на фиброза. „Обикновено за развитието на това заболяване при мишките се изисква много повече време – месеци и дори години. Ако една мишка започва да развива фиброза без промяна в храненето след 13,5 дни, какво ли ще се случи с хората?“ - споделя опасенията си един от изследователите, Карън Джоншър.
Те се надяват са изпратят още мишки в космоса за по-дълго време, но що се отнася до медицинските изследвания, нищо не е точно, докато не се проучи как работи при хората.
И тъй като мисията Mars One продължава не на шега да набира доброволци за еднопосочно пътуване до червената планета, те може да се окажат опитни зайчета в много отношения (ако изобщо стигнат до там).
