Може да преживееш „най-лошия махмурлук на света“ след шест месеца в космоса

23 юни 2016 г., 09:19
744

Снимка: NikoNomad / Shutterstock

Британският астронавт Тим Пийк сподели, че изпитва „най-лошия махмурлук на света“ след шест месеца в космоса. След като се върна на Земята, той се нуждае от три седмици интензивна рехабилитация.

„Вълнуваш се, че си се върнал, но не можеш напълно да се насладиш на преживяването, защото, ако трябва да се сме честни, се чувстваш доста ужасно“, казва астронавтът пред ITV News. “Може да се опише като само като нещо, което наподобява най-лошия махмурлук, що се отнася до това, което се случва в главата ти.“

В следващите седмици на рехабилитация изследователите ще се опитват да разберат какви са причините за световъртежа, гаденето и общата отпадналост, които Пийк чувства, откакто се е прибрал, както защо му се вие свят всеки път, когато завърти главата си.

Както наскоро приземилият се астронавт Скот Кели потвърждава, преходът от Земята към космоса е доста по-лесен, отколкото от космоса на Земята.

Мускулните болки и умората не са най-лошото. По-рано този месец той каза пред колегите си от NASA, че кожата му пари при всеки допир:

„След като се върнах, споменах колко възпален и схванат се чувствам. Кожата ми не е докосвала нищо в продължение на 340 дни – с изключение на облеклото. Докоснех ли нещо, имах чувството, че горя. Действително имах обрив и някакво обезцветяване навсякъде, където съм имал контакт. След което имах симптоми, подобни на грип, за няколко дни."

Може би още по-странно е, че Кели е пораснал с 5 см – около 3 процента – по време на рекордната си година в Космоса и ги е изгубил след връщането си на Земята.Както при Кели, мускулите и костите на Пийк са отслабнали значително, а размерът на сърцето му е намалял – ефект, който за щастие е само временен.

„Астронавтите губят до 1,5 процента от костната си маса с всеки месец, прекаран в космоса – предава Associated Press. „Загубата е най-голяма в горната част на бедрената кост и таза и може да увеличи риска от травми, например бедрени фрактури.“

След което трябва да помислим и за опасната космическа радиация.

През октомври 2015 Кели поставя рекорд за най-дълъг брой дни, прекарани от американски астронавт вв космоса, а през март той се връща след 340 последователни дни на МКС. Затова, ако някой може да ни даде представа как е там, най-вероятно е той.

Но, ако плановете ни за космически пътешествия са сериозни, трябва да помислим какво ще се случи след една, или две, или десет години в космоса.

Изследване, проведено през май тази година, установява, че мишките, пътували на борда на совалката Атлантис, са получили увреждане на черния дроб само след 13,5 дни. Учените описват техните симптоми като подобни на неалкохолна стеатозна болест и първите признаци на фиброза. „Обикновено за развитието на това заболяване при мишките се изисква много повече време – месеци и дори години. Ако една мишка започва да развива фиброза без промяна в храненето след 13,5 дни, какво ли ще се случи с хората?“ - споделя опасенията си един от изследователите, Карън Джоншър.

Те се надяват са изпратят още мишки в космоса за по-дълго време, но що се отнася до медицинските изследвания, нищо не е точно, докато не се проучи как работи при хората.

И тъй като мисията Mars One продължава не на шега да набира доброволци за еднопосочно пътуване до червената планета, те може да се окажат опитни зайчета в много отношения (ако изобщо стигнат до там).

Коментари