Всъщност това определение той разделя на 4 категории – хора, които търсят тръпката от опасността, неконформисти, които се стремят към нови изживявания, такива, които не се подчиняват на нормите и се отдават на безразборен секс, наркотици, алкохол и цигари, и индивиди, които имат непоносимост към скуката. В миналото те са били най-добрите ловци, най-храбрите рицари. Днес ще ги открием в катерачи, олимпийски състезатели, дори в лицето на шофьора, който профучава с над двеста по магистралата. Такъв е героят на Хю Лори – д-р Хаус, от едноименния сериал, който непрестанно има нужда от загадки.
Щастието на търсачите на усещания -
обратно на хората, които предпочитат спокойствието, зависи от промяната, различните изживявания, новите стимули. Такива хора, принудени да живеят спокоен и монотонен живот, се чувстват безкрайно нещастни.
Затова, ако някой подскача от нетърпение, като чуе за скокове с парашут, и вика: „Искам и аз, искам и аз!”, вместо като „нормален човек” да потръпне от ужас само при мисълта за подобно рисковано занимание, това не значи, че е неразумен или глупак.
Този човек е носител на един от двата или и двата гена, които предопределят желанието му да изпита тръпката от опасността.
За банковия чиновник Софи спускането с рафт е било съвсем непознато изживяване. „Не, не се уплаших. Беше забавно”, казва тя. А на въпроса би ли го направила пак, отговаря, без да се замисли: „Дааа!”.
В това се състои разликата между
носителите на гените на авантюриста и тези, които ги нямат.
Човекът, който не е „търсач на усещания”, след подобен опит би останал с неприятно чувство. Уплахата му носи неудоволствие и той в никакъв случай не би повторил по своя воля неприятното изживяване. Любителят на силните усещания оценява риска по различен начин от по-предпазливия човек. Тоест подценява го.
Ели, 43-годишна, разказва как миналата година е скачала с парапланер от 2000-метровия връх Бабада в Олудениз. Турският курорт е известен с прекрасните термики – възходящи течения, благодарение на които парапланеристите могат да се реят с часове във въздуха, без да се спускат.
Под краката им е една от най-приказно красивите гледки на планетата. За целта обаче трябва да се затичат с крилото зад гърба си и да скочат от ръба на почти отвесния връх. „Не ме беше страх. Мислех, че ще се уплаша, но всъщност това, което си казах, докато тичах към ръба, беше: „Най-сетне! - разказва Ели. – От толкова време си мечтаех за това.” Според нея изживяването съвсем не е било опасно, тъй като скачала в тандем с инструктор. „Изпитваш чувство на пълно щастие, спокойствие и екзалтация в същото време. Сякаш си жив на квадрат.”
