Защо някои хора говорят насън?

Случвало ли ви се е да водите разговор, докато спите? Това е много по-разпространено, отколкото вероятно си представяте. Независимо дали става дума за случайно подсмихване, една-две думи или цял монолог, достоен за трето действие, първа сцена на „Хамлет“, сомнилоквията – или просто говоренето насън – е изключително често явление.

Но защо се случва? Опасно ли е? И най-важното – може ли ревнивият партньор да го използва, за да измъкне информация за предишните ви връзки и за истинските ви чувства към тях, както става по филмите?

Истината е, че за много от тези неща все още нямаме категоричен отговор.

Какво причинява говоренето насън?

В повечето случаи не може да бъде посочена конкретна причина. Говоренето насън е просто едно от онези странни неща, които тялото понякога прави – като хълцането или трепването, което някои хора усещат след уриниране.

Ако са ви казвали, че сте особено разговорливи, докато спите, не се притеснявайте – далеч не сте единствени. Всъщност принадлежите към мнозинството: според изследванията до двама от всеки трима души проговарят насън поне веднъж през живота си.

При децата явлението е още по-разпространено – наблюдава се в определен период при около половината от малчуганите. Обяснението е свързано преди всичко с възрастта им. Детският мозък все още не е напълно съзрял и преминаването между будност и сън не протича толкова плавно, колкото при възрастните. Освен това децата се нуждаят от повече и по-непрекъснат сън, което създава повече възможности за проявата на подобна парасомния.

„При бебетата, прохождащите и малките деца делът на REM съня спрямо не-REM съня е по-голям“, обяснява Джун Селибър-Клайн, специалист по медицина на съня и главен медицински директор на Ognomy Inc.

Подобно на останалите парасомнии, говоренето насън „понякога е напълно нормална особеност на REM съня“, казва тя пред Sleep.com през 2023 г.

Дори сред възрастните около един на всеки двайсет души понякога говори насън. Това не е особено често, но в никакъв случай не е и необичайно. Съществуват фактори, които могат да увеличат вероятността – например тревожност, депресия или посттравматично стресово разстройство. Най-съществена роля обаче изглежда има наследствеността. Говоренето насън често се среща при членове на едно и също семейство и нерядко е съпроводено от други парасомнии, като скърцане със зъби, кошмари или ходене насън.

Някои фактори от средата също могат да направят говоренето насън по-вероятно. Голяма част от тях са свързани със стреса. Когато мозъкът е претоварен с работа, учене, финансови притеснения, социални ангажименти и всички останали изисквания на съвременния живот, понякога му е трудно да премине плавно от будност към сън. Именно това може да доведе до появата на различни парасомнии.

„Вие спите, но част от мозъка ви все още не е преминала напълно в режим на сън“, обяснява Милена Павлова, невролог в Mass General Brigham и медицински директор на Клиничната лаборатория за изследване на съня към Brigham and Women’s Faulkner Hospital. „Затова продължавате да вършите насън неща, които обикновено правите, когато сте будни.“

В други случаи говоренето насън може да бъде симптом на заболяване или страничен ефект от дадено лечение. То често се наблюдава при хора с висока температура, както и под въздействието на алкохол или наркотични вещества. Не става дума обаче само за забранени субстанции. Някои лекарства, включително определени антидепресанти, медикаменти за астма и сънотворни като Ambien, също са свързвани с говоренето по време на сън.

Опасно ли е говоренето насън?

Обикновено не. То може да бъде досадно за партньора или съквартирантите ви, но само по себе си рядко представлява опасност.

„В преобладаващата част от случаите говоренето насън е безвредно“, потвърждават от Sleep Foundation. „Обикновено то не оказва съществено влияние върху съня на човека и не се проявява достатъчно често, за да причини сериозни проблеми.“

Има обаче случаи, при които говоренето насън може да бъде признак за по-сериозно състояние. То например може да бъде свързано със сънна апнея – нарушение, при което дишането многократно спира и се възстановява по време на сън. Ако причината предизвиква и сомнамбулизъм, човек може да стане от леглото и неволно да попадне в опасна ситуация.

Говоренето насън може да бъде свързано и с нарушения като нощни ужаси или RBD – съкращение от английското REM behavior disorder, тоест разстройство на поведението по време на REM сън. В подобни случаи обаче вероятно ще има и други лесно забележими прояви.

„RBD може да започне с безобидно говорене, след което да премине във викове и постепенно да прерасне в агресивни движения“, обяснява Павлова.

„Засегнатите може да започнат да ритат или да нанасят удари във въздуха“, допълва тя. „Някои дори могат да паднат от леглото.“

Какво можете да направите?

Тъй като говоренето насън е сравнително нормално и обикновено не е опасно, в повечето случаи не е необходимо да предприемате нищо специално. Това е добра новина, защото и възможностите за пряко повлияване на явлението са ограничени.

„Тъй като причините за говоренето насън не са напълно изяснени, все още разполагаме с ограничени познания за доказани методи, чрез които то може да бъде прекратено“, признават от Sleep Foundation.

От организацията обаче съветват хората, които искат да ограничат или премахнат подобни епизоди, да започнат с подобряване на хигиената на съня.

Това означава да си лягате по едно и също време всяка вечер, да избягвате кофеина следобед и вечер и да ограничавате излагането на екрани и синя светлина преди сън. Важно е също да се храните пълноценно, да се движите редовно и да полагате всички онези иначе неособено вълнуващи грижи, които подпомагат добрия сън.

„Трябва да създадем условия, при които тялото ни да бъде възможно най-подготвено за сън“, съветва Павлова. „Всичко, което нарушава този процес, има обратния ефект.“

Ако спазвате тези препоръки, но въпреки това редовно се събуждате недоспали или изтощени, добре е да се консултирате с лекар.

„Ако започнете внезапно да говорите насън в зряла възраст или епизодите са съпроводени със силен страх, писъци или агресивни действия, е препоръчително да се обърнете към специалист по съня“, казва през 2024 г. Мишел Дреръп, специалист по поведенческа медицина на съня в Cleveland Clinic.

„Лекарят може да назначи изследване на съня, за да изключи нарушения, които биха могли да допринасят за проблема, като сънна апнея или периодично разстройство на движенията на крайниците.“

Остава само един въпрос…

Може ли някой да научи най-съкровените ми тайни от това, което говоря насън?

Това е класическо филмово клише: шпионин или предател прониква сред враговете си, но се издава, след като заспива и започва да разкрива плановете си. Или обратното – сдържаният романтичен герой признава чувствата си едва когато някой го заговори насън. Като сюжетен похват това безспорно работи. Но има ли нещо общо с действителността?

Можете да бъдете спокойни – малко вероятно е насън да разкриете всичко, което пазите в себе си. Всъщност е много по-вероятно казаното от вас изобщо да няма смисъл. При проучване от 2017 г., обхванало повече от 200 души и близо 900 епизода на говорене насън, учените установяват, че почти две трети от издадените звуци дори не представляват думи. Повечето разбираеми изказвания съдържали думата „не“, различни въпроси или ругатни.

Все още не е напълно ясно за какво говорят хората насън. Понякога казаното изглежда свързано със сънуваното, а друг път – не. Фактът, че голяма част от изказванията са негативни или груби и че в тях се наблюдават правилни граматични конструкции и паузи, сякаш човекът очаква отговор, подсказва, че понякога спящите просто пресъздават спор или конфликт.

Трудно е обаче да бъдем сигурни. Хората, които говорят насън, обикновено не помнят нищо, а онези, които слушат едностранния им разговор, рядко успяват да извлекат достатъчно смисъл от него, за да разберат какво точно се случва.

Едно поне е сигурно: говоренето насън не е надежден начин да разкриете най-дълбоките тайни на човека до вас.