Защо е толкова важно да сънуваме

30 декември 2018 г., 19:44
1183

Неслучайно бебетата сънуват повече от възрастните. Снимка: Shutterstock 

Обикновено прекарваме повече от два часа на нощ в сънища. Учените все още не са наясно точно как и защо сънуваме. Зигмунд Фройд, един от мислителите с най-силно влияние в психологията, е убеден, че сънят е „предпазен клапан“ за несъзнаваните желания. Едва след 1953, когато учените за първи път откриват REM фазата, те започват внимателно да изучават съня и сънищата.

Скоро те осъзнават, че странните преживявания, които наричаме „сънища“ се изключват изключително по време на REM съня. Тя се наблюдава при повечето бозайници и птици, но не и при влечугите и другите студенокръвни животни.

REM сънят започва със сигнали от част на мозъка, известна като „варолиев мост“. Тези сигнали преминават към таламуса, който ги препраща към мозъчната кора – външния слой на мозъка, който отговаря за ученето, мисленето, организирането на информацията.

REM сънят стимулира мозъчните региони, които участват в процесите на учене. Това вероятно играе важна роля за нормалното развитие на мозъка в най-ранна възраст и може да обясни факта, че бебетата прекарват в REM сън много повече време в сравнение с възрастните.  

Също както дълбокия сън, REM сънят е свързан с повишено производство на протеини. Едно изследване е установило, че този тип сън има ефект върху определени умствени умения. Хората, на които е преподавано дадено умение и са били лишени от не-REM сън, са можели да си припомнят какво са научили преди да заспят, докато хората, лишени от REM сън, не можели да си припомнят.

Според някои учени сънищата са резултат от опита на мозъчната кора да открие смисъл в случайните сигнали по време на REM съня. Това е онази част от мозъка, която интерпретира и организира информацията от околната среда в будно състояние. Учените смятат, че по време на сън тя се опитва да интерпретира случайните сигнали, които получава от варолиевия мост, като създава „история“ от тази спонтанна мозъчна активност.

Източник: PsychCentral

Ключови думи:
Коментари