Той получава лютивия си вкус от вещество, известно като "пиперин" и различно от капсаицина, който придава лютивия вкус на чушките. Пиперът е бил традиционна подправка в индийската кухня в продължение на поне четири хилядолетия, но малки количества от него са успели да достигнат древна Гърция, Рим и дори древен Египет, където пиперните зърна са били очевидно достатъчно на почит, за да запълнят носа на мумифицирания Рамзес II. Подправката е била високо ценена и заради употребата си като консервант.
Черният пипер се превръща в една от основните стоки в търговията между Азия и Европа, където се твърди, че е бил употребяван основно за да маскира вкуса на месо, което е започнало да се разваля. Огромните разстояния, с които била свързана търговията с черния пипер го превърнали в изключително скъпа стока. Цената му била допълнително раздута от търговците, които измислили легендата, че градините с пипер се пазят от змии, които трябва да се гонят с огън преди събирането на реколтата.
През Средновековието на трапезата на богатите присъствали най-различни подправки, но трайната популярност на черния пипер навярно се дължи на придирчивия вкус на един единствен човек. Твърди се, че Луи XIV изисквал храната му да е съвсем леко подправена, единствено със сол и черен пипер. Френската кухня, развивана по това време, днес е в основата на много от нещата, които ядем днес. Така черният пипер постепенно се е превърнал в подправка-ТА.
Още любопитна информация за солта и пипера ще откриете в това видео на It's Okay To Be Smart.
