Човек, възприеман като неудачник на 18, трудно е можел да има висок статус на 30. Така, от еволюционна гледна точка, съревнованието в младежките години има последици за цял живот.
Разбира се, днес онези, които имат неприятен опит от гимназията, могат да започнат почти на чисто след дипломирането. И макар да сме съзнателно наясно с това (доколкото в гимназията сме съзнателно наясно с каквото е), психологическите бутони, които се натискат в мозъка ни ни карат да бъдем погълнати от социалния си живот в този период.
Популярността може да се превърне в мания. Натискът към конформизъм пък гарантира, че няма да се отклоним прекалено далеч от ценностите на групата си. Изключването от групата в праисторически времена е било равносилно на смъртна присъда.
Всичко това изисква създаване на съюзи и демонстриране на лоялност. Резултатът е разцепването на социалния свят на множество съревноваващи се клики, търкащи се в зъбните колела на социалната йерархия.
Мамо, остави ме на мира!
У дома конфликтът е неизбежен. Родителите искат децата им да успеят, но те обикновено имат по-дългосрочна перспектива от тази на детето им. Това, с което според родителите детето трябва да се занимава (подготовка на кариерата и развиване на важни житейски умения) и нещата, към които младежите са емоционално тласнати (да бъдат популярни и да се забавляват) най-често са в противоречие.
