За добро или лошо, трудно можем да забравим гимназиалните години: несподелените влюбвания, хроничното смущение, отчаяната борба за популярност, сексуалното пробуждане, натискът на родителите и преди всичко, съревнованието - във всяко едно отношение. Какво прави този период по-важен и запомнящ се от всеки друг?

Опитът ми като еволюционен психолог ме убеждава, че има много фактори, които правят юношеските спомени толкова живи, пише Франк Макандрю в The Conversation. Но основният двигател е сблъсъкът между програмирането на мозъците ни, което се е случило в рамките на няколко милиона години еволюция, и странния социален балон, създаден от гимназията - безпрецедентно предизвикателство за праисторическия ни мозък.

Еволюционно ние сме подготвени да бъдем успешни в малка и постоянна група от свързани помежду си хора на различни възрасти, а попадаме в пълен кошер, гъмжащ от тинейджъри с бушуващи хормони.

Пикът на спомените

Повечето от нас си спомнят гимназията с една емоционална смесица от копнеж, съжаление, радост и неудобство. Силните емоции създават силни спомени. Дори музиката от онези години се отпечатва в мозъка ни по начин, който не може да се сравни с нищо, чуто по-късно.