Хората достигат върховите нива на емоционалната си интелигентност едва след 60-годишна възраст. Тогава хората обикновено съумяват по-добре да видят положителната страна на стресовите ситуации и да съчувстват на хората, които са имали по-лош късмет.
В едно проучване хора на различни възрасти са гледали клипове с различно емоционално съдържание – някои били тъжни, други – будещи отвращение. Хората над 60 години се справяли по-добре от 20 и 40 и няколко годишните в това да се концентрират върху положителните аспекти от клипа – те се справяли по-добре с това, което психолозите наричат „положителна преоценка“. По-младите от своя страна умеели по-добре да отклоняват вниманието си от клипа.
В друго изследване учените проверявали каква е психологическата чувствителност на хора от различни възрасти към клиповете. Резултатите сочат, че възрастните хора откликват по-силно на тъгата. Според учените чувствителността към тъгата е част от способността да се свързваме с другите хора и да се справяме със загубите, които собственият ни живот предоставя.
С напредване на възрастта междуличностните отношения придобиват все по-голямо значение, пишат авторите на изследването. Взаимните грижи стават все по-важна част от живота. Хипотезата им е, че еволюцията е „настроила“ нервната система да се ориентира към повече дейности, свързани със заздравяване на социалните връзки, съчувствие и грижовност.
Заключението на изследването е, че възрастните хора имат нужда „да останат социално ангажирани и да използват способността си за положителна преоценка, за да се справят със стресиращите и трудни ситуации вместо да бъдат откъснати от ситуациите, които придлагат възможности да повишат качеството на живот“.
Източник: PsyBlog
