Всички имаме две майки - идеализирана и реална, пише психологът Лияна Петрова.
Идеализираната ни обгръща с безусловната си любов, винаги откликва на нуждите ни, обича ни, приема ни, готова е да се откаже от себе си заради нас, изпълнена е със състрадание.
Реалната понякога е сопната, често е уморена, няма много време за нас, може би не ни е гушкала достатъчно и не е откликвала адекватно на детските ни нужди и желания. Защото тя не е божество, надарено с безгранични възможности, а лимитирано човешко същество, опитващо се да разпределя ограничените си човешки ресурси между себе си, децата си, партньора си и работата си.
Можем цял живот да сме ѝ обидени (повече или по-малко), че е несъвършена, предавайки този модел на възприемане на майчината фигура и на поколенията след нас - дъщери и синове, внуци и правнуци...
И шансът да си възвърнем детската представа за "мама" се появява едва, когато тя си замине завинаги - тогава забравяме, че сме се чувствали отхвърлени, пренебрегнати и изоставени и отново се свързваме с идеализирания образ на Богинята-майка, повече нищо не стои между нас.
И чак тогава се решаваме да отроним едно плахо детско безусловно-любящо: "Благодаря ти, мамо!", което цял живот ревниво сме пазили в сърцето си неизречено.
Може би, ако се осмелим да ѝ го кажем приживе, бихме ограничили и шанса за проявление на негативния майчински модел през поколенията.
Лияна Петрова е психолог, психологически консултант, психотерапевт с над 15 годишен опит в сферата на корпоративния бизнес като Бизнес-коуч и Мениджър обучения.
Източник: Новите родители
