Дълго време учени, работещи в Андите в Патагония, бяха изправени пред една загадка – мишките от един и същи вид порастват по-големи от западния, отколкото от източния склон на планините.
Сега ново изследване дава отговор на тази мистерия.
Изглежда, че благодарение на валежната сянка - намаляване на количествата на валежа по подветрената страна на орографско препятствие в сравнение с наветрената страна – мишките, живеещи от западната страна, разполагат с повече храна и съответно – нарастват допълнително.
Валежната сянка е често срещан феномен, който се случва при множество планински вериги. Заради нея едната страна на планините остава по-суха от другата.
Учените обаче все още проучват как точно това променя средата и местните диви животни.
„Съществуват множество екогеографски правила, които учените използват, за да обяснят тенденциите, които наблюдаваме постоянно в природата“, казва мамолога Ное де ла Санча от Университета „ДеПол“ в Чикаго. „Смятам, че с този научен труд ние вероятно открихме ново [правило] – ефектът на валежната сянка може да предизвика промени в размера и формата на бозайниците.“
Въпросните мишки са от рунтавия вид Abrothrix hirta. Екипът анализира 450 техни черепа – приблизително равен брой мъжки и женски – за да определи различията размера.
Впоследствие изследователите решават да потърсят потенциално обяснение – те търсят потенциални корелации между размера и височината, температурата, географската ширина или количеството валежи.
В края на краищата се оказва, че именно географската ширина играе роля при размера и по-конкретно – колко по на изток или на запад живеят мишките. Като прибавим към това и правилото за ресурсите, при което по-голямото количество води до по-големи животни, и изследователите получават своя отговор. Почти.
Източник: Teta et al., Journal of Biogeography, 2022
Остава само един въпрос – защо има повече ресурси от западната страна?
В края на краищата екипът осъзнава, че роля има валежната сянка. Вятърът поема водата от океана и издухва към планините. Когато въздухът се изкачва, той се охлажда. Това от своя страна предизвиква дъжд, което означава, че от едната страна вали много повече, отколкото от другата.
„С други думи, едната страна на планината ще е влажна и дъждовна, а другата ще се отличава със студен и сух въздух“, казва Де ла Санча.
„При някои планини това различие е екстремно. Едната страна може да бъде тропична дъждовна гора, а другата – почти пустинна.“
Съществуват и други природни закони като този. Да вземем за пример правилото на Бергман. То свързва по-големите животни от един и същи вид с по-студените среди – в този конкретен случай това е така, тъй като по-едрите тела спомагат за по-доброто задържане на топлината.
Изследването е публикувано в Journal of Biogeography.
Източник: Science Alert
