В търсене на най-здравословната диета. Втора част: От древните свитъци

24 юни 2016 г., 15:14
3016

Снимка: Shutterstock

Започнахме поредицата с поглед към двете национални кухни, които имат репутацията на най-полезните в света – средиземноморската и японската. И, както обещахме, след географията идва ред на историята. Известно е, че възгледите за храненето значително се променят във времето. Кое са смятали нашите предшественици за здравословно и кое – за вредно? Нека видим...

Думата диета идва от гръцки (diaita) и означава „начин на живот”. Древногръцката диета е подход към здравето, който включва балансирано хранене (по тогавашните стандарти), чист въздух, упражнения и удоволствие от общуването.

Философът Платон твърди, че привилното хранене трябва да се определя от лекарите, защото медицината е наука, а не просто изкуство, каквото е готварството. Основата на древногръцката и средновековната арабска медицина е

учението за четирите елемента и четирите течности в тялото (хумори) – огън (жлъчка, на която отговаря холеричният темперамент), въздух (кръв – сангвиничен), вода (лимфа – флегматичен) и  земя (черна жлъчка – меланхоличен). Системата се допълва от противоположностите горещо – студено и сухо – влажно, като всяка храна притежава тези качества в различна степен.

Лешниците са горещи и сухи, а черешите – студени и влажни; печеното месо е горещо и сухо и т.н. Диетата се определя според темперамента.

Хората с холеричен темперамент не трябва да ядат лютиво и печено, флегматиците трябва да се въздържат от студени и воднисти храни. Болестта е нарушена хармония на елементите в тялото. Ако човек има възпалително заболяване, в тялото му преобладава огънят. Огънят е горещ и сух, затова трябва да се ядат храни, които са „студени” и „влажни”, например лимони. Някои от предписанията наистина имат целебен ефект, макар и по други причини. (Високото съдъжание на витамин С в лимоните помага на имунната система да се справи с възпалителния процес.)

По същото време, когато в Древна Гърция се оформя учението за четирите темперамента, в Индия се развива Аюрведа, която също се основава на елементите.

Въздухът (вата) е свързан с диханието, огънят (пита) – с жлъчката, водата (кафа) – с флегмата. Това са трите доши, които определят и трите темперамента, с които храненето трябва да се съобразява. Валиден е познатият признак за допълване на противоположностите: пикантните храни са полезни за „кафа” и неблагоприятни за „пита”. Днес, поради засиления интерес на Запада към Аюрведа, има немалко ресторанти, които предлагат меню според дошата.

„Яребицата е по-лесносмилаема от гъската, а лукът, когато се яде с месо, благоприятства съня,” пише един от първите диетолози на Новото време, сър Томас Елиът (1490 – 1546) Френският лекар Луи Лемери от ХVІІ век в трактата си за храните защитава вегетарианството и предупреждава да не се прекалява с жабешкото месо.

Джон Арбътнот, лекар на кралица Ана, дели храните на киселинни и алкални (деление, популярно днес в алтернативната медицина) и предупреждава, че кафето, чаят и алкохолът трябва да се употребяват в минимални количества.

Любопитно е заглавието на една книга на ексцентричния учен и готвач от ХVІІІ век Уилям Кичинър, което звучи така:

„Изкуството за укрепване и удължаване на живота чрез храна, дрехи, въздух, упражнения, вино, сън и др. или Библията на болния, съдържаща храносмилателни предписания, посочващи удачни и ползотворни методи за предотвратяване и облекчаване на стомашното неразположение, регулиране и засилване дейността на стомаха и червата, с добавка „Удоволствието да направиш завещание.” 

Една от главите в тази книга е „Намаляване на пълнотата”. До 18 век диетите не са били свързани с теглото. За отслабване са използвали лаксативи и еметици (средства, причиняваши повръщане).

В 19 век започват оплакванията от килограмите, когато дори най-бедните се заселват в градовете, лишавайки се от полезната и нискокалорична храна на полето. Това създава по-голям пазар на средства за отслабване, студени душове, електроди и масажи, които обещават да разбият мазнините. През 1863 г. Уилям Бантинг издава брошура, която преставя първата нисковъглехидратна диета на широката публика и с това задвижва днешната диетична индустрия и наука – такива, каквито ги познаваме. 

Очаквайте третата част, в която ще разгледаме и сравним най-популярните днешни диети. 

Автор: Мая Лефтерова

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари