За малкото дете огледалото е едновременно забавна играчка и мистериозен предмет, от „дъното“ на който един непознат го гледа и го проучва.
Отначало то дори не осъзнава, че това забавно малко нещо ще му помогне да изгради представа за ... себе си. Но огледалото наистина може да е ценен помощник във възпитанието.
Как може да помогне, разказва детският психолог Наталия Богданова.

От 0 до 1 година

Повечето от килимчетата и масите за игра за деца под 1 година са оборудвани с малко огледало. И това не е случайно.
Да гледаш отражението си в огледалото е много завладяващо. Особено за бебето. Истинската цел на този предмет обаче все още не му е ясна.
В първите месеци от живота, то не осъзнава, че това смешно лице е само отражение, а не жив човек, нито знае, че това е самото то ...
Но то много харесва тези очи, уста, нос.
Откъде идва тази обич? Това е задачата на определени неврони в човешкия мозък, които са специализирани в „обработката на данните“ от лицето. Тези неврони са програмирани да анализират обема на лицето, извивките, сенките, контрастите. Много изследователи са съгласни, че лицето е най-привлекателният обект за бебето. Достатъчно е да си спомним как то се взира в лицето на майката, как реагира на промените в изражението ѝ. Естествено, вашето бебе ще е хипнотизирано и от отражението на собственото си лице!
Гледайки се в огледалото, то получава по-пълна представа за себе си, изгражда своята представа за "схемата“ на тялото си.
Малкият вече е запознат с ръчичките и краката: често ги поднася към лицето си, разглежда ги дълго време или дори ги пробва на вкус. Но собственото му лице е почти непознато за него.

Отначало то трябва да се задоволи с тактилни усещания: докосва лицето си, докосва очите и носа си с пръст.
Мозъкът на малкото дете лесно преминава от тактилен "режим" към визуален. Затова всеки път, когато се погледне в огледалото, се създават връзки между визуална и вече натрупана тактилна информация. Така бебето постепенно започва да осъзнава, че и то, като всички останали, има нос в средата на лицето си, уста под него и очи над него.

Първа победа

Ако вашето бебе вече се разпознава в огледалото, това не означава, че личността му е напълно оформена. Разбира се, това е много важен етап, но процесът на личностно развитие ще продължи още дълго време.
Когато след няколко месеца  то вече се чувства напълно комфортно и се запознае със своя „двойник“ в огледалото, ще може да се разпознае и на снимката. Това е по-трудна задача, защото то ще види неподвижно изображение, което все още не е много познато.

Но ще мине доста време преди да разбере, че тази муцунка е самият той.
Доказателство: ако поставите червена точка на върха на носа на вашето бебе с червило, то ще се опита да докосне тази точка в огледалото, вместо да посегне към собствения си нос.
Но кой тогава е този весел приятел, който се смее, когато и то се смее, вдига ръце, когато само ги вдига  и плези език в отговор?
Хлапето не се отказва: пълзи на четири крака, отдалечава се и отива до огледалото, за да хване „другия“. Провал - той изчезна!
Но си струва да се обърне към огледалото - и приятелят отново се връща на мястото си. Хлапето удря огледалото с дланта си, но усеща твърда, гладка и студена повърхност. Докосването никак не е като мама, татко и други хора! Хлапето опира ръце в огледалото и прави още един опит да мине през него. 
Дайте му възможност самостоятелно да провежда експерименти пред огледалото, не се намесвайте. То мисли...
Друг път ще можете да го включите в съвместна игра с отражението. Например, докато се къпете, можете да му покажете как изглеждате двамата в голямото огледало. Кажете му: „Виж, това си ти и мама!“
И ако в този момент погалите косата му или докоснете върха на носа му, тогава неговите усещания и това, което вижда, ще се обединят. И то ще има шанс да разгадае мистерията на този магически предмет.

Продължава на страницата на Новите родители