Учените откриха какво стои зад най-мрачните ни импулси – и то е по-разпространено, отколкото сме предполагали

Психолозите го наричат „тъмната триада“ – пресечната точка между три от най-неприятните и разрушителни склонности в човешката природа: психопатия, нарцисизъм и макиавелизъм.

Но истината се оказва още по-дълбока – и по-мрачна. Към тази картина се прибавят още егоизмът, садизмът, злонамереността и други подобни черти.

Според изследователите зад цялата тази пъстра, но тревожна галерия от най-лошите ни наклонности стои едно общо ядро – своеобразен център на човешката „тъмна страна“.

През последното десетилетие учените установяват, че това ядро е по-значимо и по-разпространено, отколкото се е смятало досега.

От „тъмната триада“ към по-дълбок модел

В изследване от 2018 г. психолози от Германия и Дания описват движещата сила зад най-мрачните човешки импулси и ѝ дават име: D – съкращение от Dark Factor of Personality, или Тъмен фактор на личността.

Идеята за D фактора стъпва върху друг добре познат в психологията модел – т.нар. g фактор. Той е предложен преди повече от век от английския психолог Чарлз Спиърман, който забелязва, че хората, представящи се добре на един тип когнитивен тест, обикновено постигат добри резултати и на други тестове за интелигентност.

С други думи, може да бъде измерен общ фактор на интелигентността. Оказва се обаче, че интелигентността не е единствената област, в която учените могат да открият подобно общо ядро.

Важно уточнение: В психологията подобни модели не служат, за да „залепят етикет“ на даден човек. Те описват устойчиви тенденции в поведението, мисленето и мотивацията. Затова D факторът трябва да се разбира като изследователски инструмент, а не като диагноза.

Какво представлява D факторът

„По същия начин тъмните аспекти на човешката личност също имат общ знаменател. Това означава, че – подобно на интелигентността – може да се каже, че всички те са израз на една и съща вътрешна предразположеност“, обяснява психологът Инго Цетлер от Университета в Копенхаген през септември 2018 г. Първоначалното съобщение за изследването е публикувано и чрез EurekAlert.

В серия от четири отделни проучвания с участието на над 2500 души Цетлер и колегите му анкетират доброволци чрез въпроси, създадени да измерят девет различни тъмни личностни черти: егоизъм, макиавелизъм, морално дистанциране, нарцисизъм, психологическо чувство за право, психопатия, садизъм, личен интерес и злонамереност.

Участниците трябвало да посочат доколко са съгласни с поредица от „тъмни“ твърдения, сред които: „Знам, че съм специален, защото всички непрекъснато ми го казват“, „Бих казал всичко, за да получа това, което искам“, „Трудно е да напреднеш, без от време на време да заобикаляш правилата“ и „Да нараняваш хора би било вълнуващо“.

След това изследователите анализират отговорите статистически. Резултатите показват, че макар тези тъмни черти да са различни, те до известна степен се припокриват. Причината е именно общото ядро – D факторът, който може да се проявява по различен начин при различните хора.

„При един човек D факторът може да се прояви най-вече като нарцисизъм, при друг – като психопатия, при трети – като друга тъмна черта или като комбинация от няколко“, казва Цетлер.

„Но когато картографираме общия знаменател на тези различни тъмни личностни черти, можем да установим дали даден човек има висок D фактор. Той показва доколко е вероятно човек да прояви поведение, свързано с една или повече от тези тъмни черти.“

С други думи: тук не става дума за моментна раздразнителност, лош ден или единична проява на егоизъм. Изследователите търсят по-устойчива склонност – например системно поставяне на собствения интерес над този на другите, включително чрез манипулация, измама, агресия или оправдаване на причинената вреда.

Може ли „тъмната страна“ да бъде измерена

Идеята е провокативна, но не е нужно просто да се доверявате на думите на учените. Екипът създава онлайн портал, чрез който всеки може да попълни въпросник и да получи собствен D резултат.

От първото описание на D фактора насам Цетлер и колегите му продължават да изследват неговия обхват – и резултатите стават все по-любопитни, но и все по-тревожни.

Лонгитюдно изследване от 2021 г., публикувано в Social Psychological and Personality Science, проследява повече от 1200 възрастни в продължение на четири години. То установява, че D факторът е най-стабилната личностна мярка сред изследваните – по-постоянна във времето от всяка отделна тъмна черта, като нарцисизъм или психопатия.

Каквото и да измерва D, то очевидно е дълбоко вкоренено.

Тази стабилност е особено важна, защото подсказва, че D не е просто сбор от няколко неприятни качества. По-скоро става дума за по-дълбока нагласа, от която различни прояви – манипулативност, липса на съчувствие, жестокост или оправдаване на вредата – могат да се развият в различни посоки.

Какво общо имат професията и средата

По-ново изследване, проведено сред над 8000 души в Германия, Съединените щати и Дания, открива ясна връзка между D фактора и професионалните предпочитания. Хората с високи D резултати значително по-рядко работят в социални професии – например преподаване, медицински грижи или терапия – и по-рядко изобщо проявяват желание да се насочат към тях.

Сякаш хората с най-силно изразени тъмни черти тихо се отдръпват от професиите, в които грижата за другите е в центъра на работата.

Допълнителен контекст: Това наблюдение се вписва в по-широкия разговор за връзката между личностните черти и професионалния избор. В Obekti.bg вече сме разглеждали как психопатичните черти и изборът на специалност могат да бъдат свързани. Подобни резултати обаче трябва да се четат внимателно – като статистически тенденции, а не като правило за всеки отделен човек.

Още по-провокативна е публикация от 2025 г. в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Според нея D факторът не варира само между отделните хора – той може да се различава и между цели общества.

Държави и американски щати с по-токсични социални условия показват по-високи резултати по колективни измерители на тъмната личност. Това подсказва, че макар D да е относително стабилна личностна предразположеност, средата около нас също влияе върху това доколко „тъмни“ можем да станем.

В това изследване неблагоприятните обществени условия включват фактори като корупция, неравенство, бедност и насилие. Данните обхващат хора от 183 държави и всички 50 американски щата, което прави резултатите особено ценни за разбирането на връзката между личността и социалната среда.

Тук се крие важният извод: тъмните личностни черти не бива да се разглеждат само като индивидуален проблем. Ако една среда възнаграждава измамата, безнаказаността и експлоатацията, тя може да превърне подобни стратегии в „работещи“ – поне в очите на хората, които ги използват.

Емпатия, измама и реалният свят

Защо изобщо е важно да знаем всичко това? Отвъд личното любопитство доколко „тъмни“ сме самите ние, тези открития могат да помогнат за нови разработки в психологията и терапията. Те дават по-добра рамка за разбиране на злонамерените действия – от насилие и манипулация до измами в корпоративна или публична среда.

„Виждаме това например при случаи на крайно насилие или при нарушаване на правила, лъжи и измами в корпоративния или публичния сектор“, казва Цетлер.

„В такива ситуации познаването на D фактора на даден човек може да бъде полезен инструмент – например при оценка на вероятността той отново да извърши нарушение или да се ангажира с още по-вредно поведение.“

Темата е пряко свързана и с въпроса за емпатията при хората с психопатични черти. Част от съвременните изследвания правят важно разграничение между способността да разбереш какво чувства другият и готовността да се съобразиш с това чувство. Именно тази разлика е ключова при обяснението на манипулативното или вредно поведение.

В дигитална среда въпросът става още по-актуален. Когато личностни черти като нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия се срещнат с нови технологии, рискът от злоупотреба може да промени формата си, но не и същността си. Затова не е случайно, че изследователи вече търсят връзка между тъмните личностни черти и измамите с изкуствен интелект.

Какво следва за психологията

Откритията са публикувани в Psychological Review, Social Psychological and Personality Science, PNAS и Journal of Personnel Psychology.

Големият въпрос вече не е само дали отделният човек носи в себе си тъмни импулси. Въпросът е и какви условия – в семейството, на работното място, в институциите и в обществото – позволяват на тези импулси да се превърнат в поведение, което вреди на другите.

Ако D факторът наистина показва общото ядро зад различни форми на егоистично, манипулативно или жестоко поведение, разбирането му може да се окаже важно не само за психологията. То може да бъде полезно и в образованието, управлението на екипи, превенцията на насилието и изграждането на по-здравословна социална среда.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров